Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- О ровновесии, 1934 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Сега всички знаят колко опасно е да се гълтат камъни.
Един мой познат дори съчини такъв израз: „Кавао“, което означава: „Камъните вътре са опасни.“ И добре направи. „Кавао“ се помни лесно и ако ти потрябва, ще си го спомниш веднага.
Същият този познат работеше като огняр на локомотив. Пътуваше ту по северната линия, ту до Москва. Казваше се Николай Иванович Серпухов, пушеше цигари „Ракета“ от 35 копейки и все казваше, че от тях кашля по-малко, а от онези по пет рубли, вика, винаги се задъхвам.
Та веднъж на Николай Иванович му се случило да попадне в хотел „Европейски“, в ресторанта. Седял си Николай Иванович на масата, а на съседната маса седели чужденци и нагъвали ябълки.
И точно тогава Николай Иванович си казал: „Интересно — рекъл си, — как ли е устроен човекът.“
И тъкмо си го казал, пред него дявол знае откъде цъфнала някаква фея и го попитала:
— Трябва ли ти нещо, добри човече?
Е, то се знае, всички в ресторанта се размърдали — тази пък непозната госпожичка откъде се появи. Дори чужденците престанали да дъвчат ябълките си.
А самият Николай Иванович се стреснал не на шега и казал просто така, само и само да се отърве:
— Извинете — рекъл, — не ми трябва нищо специално.
— Не — упорства неизвестната госпожичка, — аз — вика — съм, както се казва, фея. За миг мога да измайсторя каквото и да е.
Но Николай Иванович забелязал, че някакъв гражданин в сив костюм внимателно слуша разговора им. И че през отворената врата нахлува оберкелнерът, а подире му още някакъв субект с цигара в устата.
„Що за дяволия! — мисли си Николай Иванович. — Един Господ знае какво става.“
То и наистина ставало Бог знае какво. Оберкелнерът скача по масите, чужденците навиват на рула килимите и изобщо всеки прави каквото му хрумне.
Николай Иванович хукнал навън, дори шапката си не взел от гардероба, изхвърчал на улица „Ласал“ и си рекъл: „Ка-ва-о! Камъните вътре са опасни! Какво ли не става по света!“
А като се прибрал вкъщи, Николай Иванович казал на жена си следното:
— Не се плашете, Екатерина Петровна, и не се тревожете. Само че в света изобщо няма равновесие. И дори грешката да е само килограм и половина за цялата вселена, все пак е чудно, Екатерина Петровна, много чудно!
ТОВА Е.
18 септември 1934 година