Даниил Хармс
За явленията и съществуванията № 2

Това е бутилка водка, или, както казват, спиртна напитка. А до нея виждате Николай Иванович Серпухов.

От бутилката се вдигат спиритуозни пари. Вижте как Николай Иванович Серпухов диша през носа си. Вижте как се облизва и присвива очи. Явно му е крайно приятно, най-вече защото това си е спирт.

Но обърнете внимание, че зад гърба на Николай Иванович няма нищо. И не в смисъл, че няма гардероб или скрин, или нещо друго от този род, а наистина няма нищо, дори въздух няма. Ако искате, вярвайте, ако искате, не вярвайте, но зад гърба на Николай Иванович няма дори безвъздушно пространство, или, както се казва, световен ефир. Откровено казано, няма нищо.

Разбира се, невъзможно е дори да си представиш такова нещо.

Но това ни е последната грижа, интересуват ни само спиритуозът и Николай Иванович Серпухов.

Ето, той надига бутилката със спиритуоза и я поднася към носа си. Души, души и движи устата си като заек.

Сега е моментът да кажем, че не само зад гърба на Николай Иванович, но и пред него, тъй да се рече, пред гърдите му, и изобщо наоколо няма нищо. Пълна липса на всякакво съществуване, или, както някога се шегуваха — отсъствие на всякакво присъствие.

Нека обаче се съсредоточим единствено върху спиртната течност и самия Николай Иванович.

Представете си, Николай Иванович поглежда в бутилката, после я поднася до устните си, надига я с дъното нагоре и, представете си, изпива съдържанието й до капка.

Каква ловкост! Николай Иванович изпива спиритуоза и премигва. Какви способности! Как успя!

А сега трябва да кажем следното: ако говорим по същество, не само зад гърба на Николай Иванович, не само отпред или около него, но и вътре в самия Николай Иванович няма нищо, не съществува нищо.

Разбира се, би могло да е така, както току-що казахме, а самият Николай Иванович пак да си съществува, и то прекрасно. Това, естествено, си е така. Но откровено казано, цялата работа е в това, че Николай Иванович не е съществувал и не съществува. В това е въпросът.

Ще попитате: „Ами бутилката със спирта? И най-вече къде се е дянал спиртът, ако го е изпил несъществуващият Николай Иванович? Да кажем, бутилката е останала. Че къде е тогава спиртът? Преди малко го имаше, а сега изведнъж го няма. Нали, както твърдите, Николай Иванович не съществува. Как стават тия работи?“

По този пункт и самите ние тънем в догадки.

Впрочем какво толкова сме казали? Казахме, че както вътре, така и вън от Николай Иванович не съществува нищо. А щом нито вътре, нито отвън не съществува нищо, значи и бутилката не съществува. Нали така?

Но, от друга страна, обърнете внимание на следното: щом твърдим, че нито отвън, нито вътре не съществува нищо, то възниква въпросът: вън и вътре на какво? Значи все нещо трябва да съществува? А може би и не съществува. Тогава защо казваме отвън и вътре?

Не, явно стигаме до задънена улица. И самите ние не знаем какво да добавим.

Довиждане.

Това е всичко.