Даниил Хармс
За явленията и съществуванията № 1

Художникът Микел Анжело седна на купчина тухли и подпрял главата си с ръце, се замисли. Наблизо мина някакъв петел и загледа художника Микел Анжело с кръглите си златисти очи. Гледаше го, без да мига. Художникът Микел Анжело вдигна глава и видя петела. Петелът не отместваше очи, не мигаше и дори не помръдваше опашка. Художникът Микел Анжело сведе поглед, забеляза, че очите му смъдят, и ги разтри с ръце. А петелът продължи нататък, тръгна си, отиде зад плевнята, от там в курника при своите кокошки. И художникът Микел Анжело стана от купчината тухли, отупа си панталона от червената тухлена прах, захвърли настрана някаква каишка и се прибра при жена си.

А жената на Микел Анжело беше дълга-предълга, колкото цели две стаи.

По пътя художникът Микел Анжело срещна Комаров, хвана го за ръката и рече:

— Виж!

Комаров погледна и видя кълбо.

— Какво е това? — прошепна Комаров.

А от небето проехтя:

— Това е кълбо.

— Какво е това кълбо? — попита шепнешком Комаров.

А от небето се чу екот:

— Кълбо с гладка повърхност!

Комаров и художникът Микел Анжело седнаха в тревата и останаха да си седят там като гъби. Хванати за ръце, двамата се загледаха в небето. А на небето се очерта огромна лъжица. Това пък какво беше? Никой не знаеше. Хората побягнаха и се затаиха по къщите си. Затвориха здраво врати и прозорци. Но нима това можеше да им помогне? Къде ти! Нямаше да им помогне.

Помня как през 1884 година на небето се показа обикновена комета, голяма колкото параход. Беше много страшно. А сега пък лъжица! Къде може да се мери кометата с такова явление.

Да затварят прозорци и врати!

Че нима това може да им помогне? От такова небесно явление не можеш да се оградиш с някаква си дъска.

В нашата къща живее Николай Иванович Ступин, привърженик на теорията, че всичко е дим. А според мен не всичко е дим. Може би димът изобщо не съществува. Може би нищо не съществува. Има само някакво разделение. А може би дори и разделение няма? Трудно е да се каже.

Говори се, че един знаменит художник разглеждал петел. Гледал го, гледал и стигнал до извода, че петелът не съществува.

Художникът споделил това с един приятел, а приятелят прихнал да се смее. Че как не съществува, когато, вика, стои ей там и аз го виждам ясно със собствените си очи.

А великият художник оборил глава и както си стоял, седнал на купчина тухли.

Това е.