Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- О явлениях и существованиях № 1, 1934 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Художникът Микел Анжело седна на купчина тухли и подпрял главата си с ръце, се замисли. Наблизо мина някакъв петел и загледа художника Микел Анжело с кръглите си златисти очи. Гледаше го, без да мига. Художникът Микел Анжело вдигна глава и видя петела. Петелът не отместваше очи, не мигаше и дори не помръдваше опашка. Художникът Микел Анжело сведе поглед, забеляза, че очите му смъдят, и ги разтри с ръце. А петелът продължи нататък, тръгна си, отиде зад плевнята, от там в курника при своите кокошки. И художникът Микел Анжело стана от купчината тухли, отупа си панталона от червената тухлена прах, захвърли настрана някаква каишка и се прибра при жена си.
А жената на Микел Анжело беше дълга-предълга, колкото цели две стаи.
По пътя художникът Микел Анжело срещна Комаров, хвана го за ръката и рече:
— Виж!
Комаров погледна и видя кълбо.
— Какво е това? — прошепна Комаров.
А от небето проехтя:
— Това е кълбо.
— Какво е това кълбо? — попита шепнешком Комаров.
А от небето се чу екот:
— Кълбо с гладка повърхност!
Комаров и художникът Микел Анжело седнаха в тревата и останаха да си седят там като гъби. Хванати за ръце, двамата се загледаха в небето. А на небето се очерта огромна лъжица. Това пък какво беше? Никой не знаеше. Хората побягнаха и се затаиха по къщите си. Затвориха здраво врати и прозорци. Но нима това можеше да им помогне? Къде ти! Нямаше да им помогне.
Помня как през 1884 година на небето се показа обикновена комета, голяма колкото параход. Беше много страшно. А сега пък лъжица! Къде може да се мери кометата с такова явление.
Да затварят прозорци и врати!
Че нима това може да им помогне? От такова небесно явление не можеш да се оградиш с някаква си дъска.
В нашата къща живее Николай Иванович Ступин, привърженик на теорията, че всичко е дим. А според мен не всичко е дим. Може би димът изобщо не съществува. Може би нищо не съществува. Има само някакво разделение. А може би дори и разделение няма? Трудно е да се каже.
Говори се, че един знаменит художник разглеждал петел. Гледал го, гледал и стигнал до извода, че петелът не съществува.
Художникът споделил това с един приятел, а приятелят прихнал да се смее. Че как не съществува, когато, вика, стои ей там и аз го виждам ясно със собствените си очи.
А великият художник оборил глава и както си стоял, седнал на купчина тухли.
Това е.
18 септември 1934 година