Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Симфония № 2, 1941 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Антон Михайлович се изплю, каза „Ех“, пак се изплю, пак каза „Ех“, пак се изплю, пак каза „Ех“ и си тръгна. Много му здраве. По-добре да разкажа за Иля Павлович.
Иля Павлович се беше родил през 1893 година в Константинопол. Още като малък го преместиха в Петербург и тук той завърши немското училище на улица „Кирочна“. След това поработи в някакъв магазин, после прави нещо друго, а в началото на революцията емигрира в чужбина. Много му здраве. Я по-добре да разкажа за Анна Игнатиевна.
Но да разказваш за Анна Игнатиевна, не е толкова просто. Първо на първо, нищо не знам за нея, второ на второ, току-що паднах от стола и забравих какво щях да разказвам. По-добре да разкажа за себе си.
Аз съм висок, не съм глупав, обличам се изящно и с вкус, не пия, не посещавам конни надбягвания, но виж, дамите ме привличат. Пък и те не ме избягват. Дори обичат да се разхождам с тях. Серафима Измаиловна ме е канила многократно в дома си, а и Зинаида Яковлевна ми е казвала, че винаги се радва да ме види. Но виж, с Марина Петровна ми се случи нещо забавно, за което искам да разкажа. Случката е съвсем обикновена, но въпреки всичко забавна, тъй като благодарение на мен Марина Петровна напълно оплешивя, като яйце. Това стана така: Отивам веднъж при Марина Петровна, пък тя — трак! — и оплешивя. Това е всичко.
9–10 юни 1941 година