Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Рыцари, 1940 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Имаше една къща, пълна с баби. Бабите по цял ден се мотаеха из къщата и трепеха мухите с книжни кесийки. В къщата живееха цели трийсет и шест баби. Най-бойката от тях, по фамилия Юфлева, командваше останалите. Щипеше непослушните баби по раменете или им подлагаше крак и те падаха и си разбиваха мутрите. Наказаната от Юфлева баба Звякина падна толкова лошо, че си счупи и двете челюсти. Наложи се да викат доктор. Той дойде, сложи си престилката и като прегледа Звякина рече, че е прекалено стара, за да се надява, че челюстите й ще се оправят. После докторът помоли за чукче, длето, клещи и връв. Бабите дълго се суетиха из къщата и понеже не знаеха как изглеждат клещите и длетото, носеха на доктора всичко, що им приличаше на инструмент. Докторът дълго им се кара, но най-после, като получи необходимите предмети, помоли всички да излязат от стаята. Изгарящите от любопитство баби се оттеглиха с огромно неудоволствие. Когато сред псувни и ропот бабите бяха изтикани навън, докторът заключи вратата и се приближи до Звякина. „Я да видим“ — рече докторът и като хвана бабата, здраво я върза с връвта. След туй, без да обръща внимание на силните викове и воя на Звякина, опря о челюстите й длетото и силно го удари с чукчето. Звякина зави с пресипнал бас. Като раздроби челюстите й с длетото, докторът ги хвана с клещите и ги изтръгна. Звякина виеше, крещеше и хриптеше, обляна в кръв. А докторът захвърли на пода клещите и изтръгнатите челюсти на Звякина, свали си престилката, изтри си ръцете в нея и отвори вратата. Бабите с писъци се втурнаха в стаята и с ококорени очи зазяпаха коя Звякина, коя окървавените парчета, дето се търкаляха по пода. Докторът се провря между бабите и си отиде. Бабите се спуснаха към Звякина. Тя беше притихнала и като че на умиране. Там беше и Юфлева, гледаше Звякина и чоплеше семки. Бабата Бяшечкина рече: „Ей тъй, Юфлева, и ние с теб ще хвърлим топа.“ Юфлева бутна Бяшечкина, но тя успя навреме да отскочи встрани.
— Хайде да си ходим, баби! — рече Бяшечкина. — Нямаме работа тука! Нека Юфлева се занимава със Звякина, а ние да ходим да трепем мухите.
И бабите се изнизаха от стаята.
Като продължаваше да чопли семки, Юфлева стоеше насред стаята и гледаше Звякина. Звякина притихна и вече лежеше неподвижно. Може би беше умряла.
Тук обаче авторът завършва разказа си, понеже не може да си открие мастилницата.
21 юни 1940 година