Даниил Хармс
История

Абрам Демянович Понтопасов извика високо и притисна очи с кърпичка. Но беше късно. Пепелта и дребната прах полепнаха по очите му. Оттогава очите му се разболяха, постепенно се покриха с кел и Абрам Демянович ослепя.

Изгониха слепия инвалид Абрам Демянович от службата и му дадоха мизерна пенсия 36 руб. месечно.

Пределно ясно е, че Абрам Демянович не можеше да преживее с тези пари. Килограм хляб струваше рубла и десет копейки, а връзка праз лук — 48 коп. на пазара.

Така че инвалидът от трудовата злополука все по-често започна да наднича в помийните ями.

Сред всичката смет и мръсотия слепецът много трудно можеше да попадне на отпадък, годен за ядене.

А по чуждите дворове не беше лесно дори да откриеш ямата за сметта. Не можеш да я видиш, а някак не върви да попиташ: „Къде е помийната ви яма?“

Оставаше само да я подуши.

Някои помийни ями вонят така, че и от цял километър ще ги усетиш, но други, ако са с капак, е невъзможно да бъдат открити.

Пак добре, ако се падне сговорчив портиер, а то друг така ще те смрази, че колкото и да е голям, апетитът ти ще изчезне.

Веднъж Абрам Демянович хлътна в чужда помийна яма, но там го ухапа плъх и той изпълзя обратно. Тъй че тоя ден слепецът не яде нищо.

Но ето че една сутрин нещо отскочи от дясното око на Абрам Демянович. Абрам Демянович го разтърка и изведнъж му просветна. А след това нещо изскочи и от лявото му око и Абрам Демянович прогледна.

От тоя ден му потръгна.

Навсякъде започнаха да приемат Абрам Демянович с отворени обятия. А в Наркомтяжпром, там пък едва ли не го понесоха на ръце.

И така Абрам Демянович стана велик човек.