Александър Твардовски
Два реда

Във стария протрит бележник

два къси реда за младежа,

в четиреста през пролетта

убит във финските блата…

 

Лежеше някак отмаляло,

по детски мъничкото тяло.

Шинела му сковал студът,

калпачето му отлетяло…

То сякаш, че не беше смърт –

той бягал е по своя път

и в миг го задържал ледът…

 

Сега, сред таз война голяма,

не знам защо, ала тъжа

за страшната човешка драма,

като че в равнината няма

аз малък и убит лежа,

замръзнал, със глава пробита,

в оназ война незнаменита

забравен, мъничък лежа…

 

1943