Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)
Корекция
NomaD (2010)
Източник
Литературен свят

Има празник в града: тръбят фанфари,

бърза, тълпи се народ –

иде кралят ни, кривоногият, старият,

гол като в баня, но горд.

Той е гледка и смешна, и жалка,

не помага високият сан.

Люшка коремът си, цял барабан,

тънки крачета — барабанни палки.

Но повтаря му цялата свита:

— Що за камзол! Колко фино ушито! –

Младичка фройлина, ангелски тъпа,

все се възторгва от сухото дупе:

— Що за изящнички панталони! –

тя умилено повтаря с поклони.

А маршалът — като луна глава плешива –

„дантели брабантски“ разхвалва живо.

Неуморна е мадригалната свита:

— Прелестно! Мило! Фино ушито! –

Помазаникът божи (иди разбери!),

както го майка родила, върви…

Мили деца, не мислете обаче,

че светът е такъв и, значи –

разните идиоти и подлеци

възвеличаваме за мъдреци,

че поети зовем епигоните кални

(и при това ги зовем „епохални“),

че пример за вярност наричаме Юда –

няма в живота подобно чудо.

Не допускайте, значи, дечица мили,

че съществуват реални сили,

дето ни карат, добре или зле,

да възхваляваме голи крале.

Край