Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
NomaD (2010)
Източник
списание „Перо“, 1990 г., бр. 2

От страшно дълга вечер пазя спомен

и нека всичко е било насън:

овалът на прозореца огромен,

зелено-виненият залез вън.

 

Прозорецът, далечината близка

и песенната звучна тишина,

сбогуването до вратата ниска

зад звездната, заветната страна.

 

И простите прощални думи твои,

последни думи — забрави, мълчи,

избухналите в ледени порои

непоносимо режещи лъчи.

 

Че любовта е невъзможна,

разбра и ти, и аз разбрах това…

Тук, на земята пошла и безбожна,

не ще успеем — във лъжа нищожна —

да я докоснем с чисти сетива.

 

10.08.1918 г.

Край