Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
NomaD (2010)
Източник
списание „Перо“, 1990 г., бр. 2

Безкрайна шир. Полюшва се лениво

овес — трепти.

За същите мечти нетърпеливо

духът ми бди.

 

Печал ленива, виненозлатиста

се в облак скри

и обкръжена от дъга огниста,

в сребро гори.

 

Залязва слънцето в червено злато

и пак лети

върху овесите вълнение свято,

шуми — шепти:

„Душа, смири се: този ден приключи

сред златен пир,

здрачи над бившето благополучие

и тази шир.

 

Изнемощял — светът в покой заспива

и занапред

не чака никой пролетта красива.

И този гнет

 

хвърли! Тук нищо не остава.

Сам свършваш ти.

Светът изчезна — Господ го забравя.

Какви мечти

 

очакваш? Огледалната, огниста

шир облак скри

и обкръжена от дъга огниста,

сред кръв искри.“

 

Огромна тайна като роза жива

сега трепти.

Здрачи. Люлее се ленива нива,

шуми — шепти.

Край