Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Светлозар Жеков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Гробът ти ме вика — чувам глас…
Тръгвам от дома и не е близко.
Там какво ли ще намеря аз?
Хълм изровен? Камъка на обелиска?
Може би звезда, могила братска?
Може просто степ — безкрай е тя.
Как до гроба ти да стигна, братко,
от баща ни да се поклоня?
Мястото на твойта смърт… Стената
между нас…
И зими…
Пролети…
Лета…
Искам да ти кажа аз: „Войната
свърши!…
Чул ли си това?…
Знаеш ли, че нямаме сега
с тебе майка? Чака да се върнеш
и с надежда си отиде тя,
без последен път да те прегърне.
Твоят гроб през времето зове
все към тебе и ме обвинява…“
Хора сме и знаем — векове
паметта ни ще се съхранява.
Пладне. Слънцето гори в мъгла
от гореща прах. През степи нажежени
сам човек със клюмнала глава
крачи в тежки мисли, угнетено
все напред. Наоколо — степта.
Тънка връв — пътечка я пресича,
тя изчезва във безкрайността –
сводът и земята там граничат.
Нито храст. Ни хълм. Околовръст
само степ — безцветна и унила,
само сиви, сиви буци пръст –
ето, тук е твоята могила…
Ято гарвани кръжи над теб –
за това ли с теб сме се родили,
тук да те погълне тая степ
с твойта чиста младост, с твойта сила?
Да загинеш, без да си живял,
недопял и песента любима?…
Братко! Нося горестна печал –
сълзите на твоята родина…
Не на гроба давам своя стон.
На степта — шумяща вече нива –
нося бащината скръб
с поклон
към оставените от съдбата живи.