Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
NomaD (2010)
Източник
zhekov.pero-publishing.com

Димят далечните огньове,

вечерната звезда гори.

Какви ли сънища отново

тревожат те сега, Мадрид?

 

Пак спуска се нощта зловещо

и залезът кърви над нас…

Мадрид сънува в тоя час

Мадрид от тридесет и шеста…

 

Не падат още за сега

убитите републиканци.

И от пожарите не пламва

в небето огнена дъга.

 

 

Спокойно още е навън.

Мълчат сигналните ракети,

усмивката на Лорка свети и

носи се китарен звън…

 

Дете на Интернационала,

свободна е душата ти, Мадрид,

кориди кървави видяла

и не един борец убит.

 

В небето пурпурна луна

изтръпнала очаква боя.

Каква измамна тишина

и глас на птица във покоя.

 

Излита песен във нощта

и смях по улиците късни.

А сутринта,

а сутринта

как всичко тук ще се прекъсне…

 

Испания сред кръв ще стене.

ще стрелят в Лорка, в песента –

поетите обикновено

са първи в листа на смъртта.

 

 

Но още живи сред народа

са падналите синове.

Явява се в съня свободна

мечтата и зове, зове…

 

И да боли във тъмнината,

ще търси поривът простор,

щом нелегална е душата

и гние тялото в затвор…

 

Отекват стъпки в коридора –

затворник водят…Пада мрак.

А плащът на тореадора

трепти на хоризонта пак.

Край