Вероника Долина
Стихове за малката любов

На малката любов ръцете й са нежни,

ръцете й са малки, очите — теменужни.

Душата й лети в пространствата безбрежни

и земни гласове съвсем не са й нужни.

 

Безценните ти сили не взема тя с измама.

Затворила очи, затворила уста.

Живее себе си — таз твоя глухоняма.

Във свята глухота. Във свята немота.

 

У малката любов ласкателства и завист

не ще открие никой — защо ли й са те?

Тя всяка чест и съвест веднага ще остави.

Какво за съвестта ще знай едно дете?

 

Като вода във кладенец е чиста.

А ти като съдба я гледаш във захлас!

И нека си живее такава — като истина.

Поне за час да бъде. Поне за четвърт час!

 

Ни ярост, нито мъка от нея ще остане.

Вода, попила в пясък, звезда, блестяла час.

У малката любов — две малки нежни длани,

очите й огромни и тъжния й глас.