Николай Гумильов
Портрет на мъж

Очите му — подземни езера са,

палати, изоставени от царя.

Със знака на позора е белязан,

за Бог той дума не отваря.

 

А устните му пурпурна са рана

от острие, просмукано с отрова,

печални и затворили се рано,

зоват към наслаждението ново.

 

Ръцете бледи — мрамор пълнолунен,

тежат им неизкупени проклятия,

с момичета-магьосници палували,

познават кървави разпятия.

 

И странен е вековният му жребий –

бленуван от убийци и поети,

дали не е белязан по рождение

в небето с кървава комета.

 

В душата му стаени са обиди,

безименна е мъката нетленна.

Не сменя за Мадона и Киприда

той спомените си безценни.

 

Злобее, но не е безбожник сприхав,

и хубава е нежната му кожа,

той може да се смее и усмихвал

Ала… да плаче повече не може.