Андрей Макаревич
Ловци на щастие

Прекръстосвахме далнините,

непознаващи жив човек,

и в засада брояхме дните

на убийствени дъжд и пек.

Не ревем, щом леда се пука,

даже в огъня не горим.

Ние ловците на Сполука —

птица в цветност ултрамарин.

 

Казват, че в тези години

еколог е претърсвал леса,

но изгубил следите сини

в родните ни небеса.

Казват, в чужбина летяла

вече от много лета.

Но направо ви заявявам:

Това е пълна тъпота.

 

Сини птици кацат все още,

но напоследък по света

твърде много денем, нощем

я преследват от суета.

По-предпазливо й се наложи

във небето си да лети

и почти е невъзможно

в пътя си да я срещнеш ти.

 

Уплашена птицо Сполука,

не вярваш в човешка ръка,

понеже посягат от скука,

бракониерстват си ей така.

Посегнеш, а тя те мами,

завинаги било какво — било.

И само в небето ще остане

Следа от синьото й крило.