Булат Окуджава
Три Жени

Сини щори спуснете над мойта постеля!

Медсестра, не забърквай пореден сироп!

Три кредитора свойта визита споделят —

мълчаливите Вяра, Надежда, Любов.

 

Ще разтворя спокойно кесията стара,

в тази тежка година без грош ще е тя.

— Не тъгувай напразно, о моя Вяра,

имаш още длъжници на тази земя.

 

Ще добавя тогава, безсилно и нежно,

във ръцете ти слагайки свойта вина:

— Не тъгувай напразно, майко Надежда,

не забравяй, че имаш и други деца!

 

Любовта ще погледне във дланите пусти

и покаян ще чуя желания глас:

— Не тъгувай напразно за грешките чужди,

в твое име със радост раздадох се аз.

 

Но на ласките нежни да бъдеш потребен

и в небесния огън дори да гориш,

разплати се стократно мълвата за тебе,

щом пред мене заставаш, отново си чист.

 

Чист и светъл лежа във лъчи безразсъдни,

утро ясно налива ми в чашата сок.

Три сестри, три жени, три съдии милосърдни

са решили: отпускат ми кредит без срок.

 

1959