Евгений Евтушенко
Майките си отиват

На Г. Поспелов

Как си отиват майките от нас,

как тихо,

                как на пръсти си отиват,

а синовете сито си доспиват,

без да усетят този страшен час.

Не си отиват изведнъж — с вестта,

че няма ги, отминали внезапно.

Те си отиват постепенно, бавно,

по стълбата на късните лета.

И падаме пред белите коси,

и честваме рождените им дати,

но взривът закъснели дитирамби

ни тях,

                ни нас не може да спаси.

Все по-далечни стават,

                                        все по-малки

Простираме ръка като крило,

а въздухът от нас до наште майки

лъщи като преграда от стъкло!

Да, късно е! Удари този час.

И гледаме през сълзи неотклонни

в сурови и безпомощни колони

как си отиват майките от нас…