Румяна Каменска-Донкова
Чакам те

На венци

Чакам ръцете ти силни и твърди,

носещи ведър покой.

Чакам те в нашия дом да се върнеш —

болен, измъчен и мой.

 

Чакам гласа ти в зимната вечер

да ми даде топлина.

Чакам след думите недоизречени

сладостната тишина.

 

Чакам сърцето ти, да го докосна,

да му разкажа без глас

твоето идване тихо и просто

как съм жадувала аз.

 

Чакам те, благодарна на Бога,

че в милостта Си безкрай

преобрази този дом на тревоги

в кътче от земния рай.

 

Че подари ни крехкото щастие,

сгряло живота суров,

за да познаем поне отчасти

Неговата любов.