Румяна Каменска-Донкова
Жива радост

Под тежестта на множество товари

превиваш се измъчен и отчаян.

Въпросът безнадежден те изгаря:

— Така ли ще е винаги, до края?

 

За миналото спомените мрачни

натрапчиво покоя ти размътват,

забавят уморените ти крачки,

пред тебе правят по-опасен пътя.

 

Увличат те със стъпките си бързи

задачите на времето сегашно.

Неуловимо дните се изплъзват,

броиш ги ти и някак ти е страшно.

 

За бъдещето мислите неясни

изпълват те с досада и умора.

Непредвидими, често те те стряскат,

не знаеш как със тях да се пребориш.

 

Притиска те товарът на вината,

а клеветата с ярост те изпълва.

На гордостта ранена семената

в душата ти обидена покълват.

 

Товари тежки. Смазващи вериги.

Огромната им тежест аз разбирам.

От себе си спокойно отхвърли ги.

Ти, без да искаш, сам си ги избирал.

 

Товари други Господ ни отрежда,

те леки са и в тях наслада има —

товарът благ на живата надежда,

честта да носим Неговото име.

 

Носи си кръста тихо, без роптание,

като подарък от баща загрижен

и не мисли за утре постоянно —

достатъчно са днешните ти грижи.

 

Въздиша някой. Вика слабостта му,

под кръста непосилно се превива.

Иди, подпри го ти с другарско рамо —

в сърцата ви ще бликне радост жива.