Румяна Каменска-Донкова
Мелодия

Душата ми цигулка съвършена е,

създадена от Царя на всемира.

Настроил я с любов и вдъхновение,

на нея Той желае да засвири.

 

Вземи я, Отче, тя по право Твоя е,

свири без отдих песента Си свята.

с НАДЕЖДА НЕКА ДА ОТКРИЯТ ХОРАТА

НА БОЖИЯТА МЪДРОСТ КРАСОТАТА.

 

Ако от горест се задавят струните

и плач прекъсва трудната ми песен,

то нека е за болките на другите,

в душите им за мрака безпросветен.

 

Ако широко песента разгръща се,

пресътворила образ най-възвишен,

то нека е за Твоето могъщество,

което нямам сили да опиша.

 

Ако шуми като ветрец в дърветата

и нещо скрито на листата шепне,

разказвам нежността Ти как е сплетена

с увереност за сигурна подкрепа.

Ако във хор щастлив гласът ми губи се,

разказвам за великата награда —

в морето на безбройните изкупени

как влива се победната ми радост.