Румяна Каменска-Донкова
Изгубената овца

Бях тревожна, изгубила своето стадо

не намирах в пустинята път.

През самотните дни без утеха и радост

верен спътник ми беше страхът.

 

Любовта ми ограбиха вещи и хора,

като миг отлетя младостта,

преизпълни душата ми тежка умора

от безсилие и пустота.

 

Под товар непосилен от грях и страдания

аз превих се в дълбока печал

и разбирах в безумното си отчаяние,

че смъртта ще посрещна без жал.

 

През дълбоки води, през безбрежни пустини

чу гласа ми добрият Пастир.

По опасния път Той за мене премина,

да ми вдъхне надежда и мир.

 

По следите Му падаха кървави капки

от ранени ръце и нозе.

Слабостта ми прегърнал, от радост заплака,

и греха ми, и болката взе.

 

Като в дом подслони Той душата ми празна

до ранените Свои гърди

и остави ме дълго през плач да разказвам

за безпътното мое преди.

 

След това ме поведе по пътя обратен

при спасените мои сестри.

Във кошарата Своя прибра ме зарадван,

с вярна нежност от злото ме скри.

 

Слънчев, радостен химн затрептя в небесата.

Известяваше ангелски хор,

че добрият Пастир е намерил овцата

и я води в небесния двор.