Арсений Тарковски
И отново на странен език…

И отново на странен език

се понасят сплетни непознати —

от реката ли чува се вик,

или падат листа по стрехата?

 

Тази есен красива край мен —

тя ли тихо в градината броди?

Или някакъв дух озлобен

пак със себе си разговор води,

 

или пак съм със себе си скаран…

Ех, да плавах нанякъде аз

и да пеех тъй както лодкаря —

със съдбовна, измъчваща страст;

 

с мушамата и с шапката стара

да пътувам в безкрая готов —

ех, да пеех тъй както лодкаря

за фаталната своя любов.