Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
NomaD (2010)
Източник
Литературен свят

Аз чувствам се като пребит,

умът ми тъне в тъмнина,

щом зърна оня инвалид

и бременната му жена.

 

Над мене ангел с лира бди,

светът е чист като стъкло,

а той сега ще запръхти

пред триковете на Шарло.

 

И ако има ад и рай,

възможно ли е да е прав

животът, ощетил докрай

човека с празния ръкав?

 

Аз чувствам се като пребит,

щом с бременната си жена

след филма оня инвалид

нозе потътри към дома.

 

Разпасвам твърдия колан

и с този бич, с протяжен вик

налагам ангелската сган…

И ангелите литват в миг

 

към окадения простор,

заплели в жиците пера.

(… О, гълъбовите ята!

Венецианската зора…)

 

И осмелил се най-подир

сакатия да приближа,

ръкава му докосвам аз

и реч такава му държа:

 

„Pardon, monsieur, все някой ден

наказан за безброй вини,

ще вра във ада, а над мен

в прохладни райски висини

 

вий с преданата си жена

ще пърхате сред светлина,

ще вдишвате благ фимиам;

тогава, моля ви, оттам

 

пуснете ми перце едно

от висините — за из път:

като снежец да кацне то

на овъглената ми гръд“.

 

Стои безръкият, мълчи

под свечереното небе.

А после тръгва, свел очи,

без да привдигне и бомбе.

Край