Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Надя Попова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Аз чувствам се като пребит,
умът ми тъне в тъмнина,
щом зърна оня инвалид
и бременната му жена.
Над мене ангел с лира бди,
светът е чист като стъкло,
а той сега ще запръхти
пред триковете на Шарло.
И ако има ад и рай,
възможно ли е да е прав
животът, ощетил докрай
човека с празния ръкав?
Аз чувствам се като пребит,
щом с бременната си жена
след филма оня инвалид
нозе потътри към дома.
Разпасвам твърдия колан
и с този бич, с протяжен вик
налагам ангелската сган…
И ангелите литват в миг
към окадения простор,
заплели в жиците пера.
(… О, гълъбовите ята!
Венецианската зора…)
И осмелил се най-подир
сакатия да приближа,
ръкава му докосвам аз
и реч такава му държа:
„Pardon, monsieur, все някой ден
наказан за безброй вини,
ще вра във ада, а над мен
в прохладни райски висини
вий с преданата си жена
ще пърхате сред светлина,
ще вдишвате благ фимиам;
тогава, моля ви, оттам
пуснете ми перце едно
от висините — за из път:
като снежец да кацне то
на овъглената ми гръд“.
Стои безръкият, мълчи
под свечереното небе.
А после тръгва, свел очи,
без да привдигне и бомбе.