Владислав Ходасевич
Акробат (Надпис към силует)

Под стрехите някой е опнал въже.

Върви акробатът. Деца и мъже

 

са зяпнали: виж го — същински везни.

В ръцете му — пръчка. И бездна — встрани.

 

Побутват се, шепнат: „Ще падне, на бас!“

И всеки очаква — стоок и стоглас.

 

Отдясно в прозореца — старче едно.

Отляво — пияница с чаша вино.

 

Небето е ясно. Въжето — добро.

Върви акробатът — по-лек от перо.

 

Но ако се стрелне в безумен летеж

и ахне ведно лицемерната гмеж –

 

не гледай, поете! Нима в този свят

не служиш и ти на такъв занаят?