Читателски коментари (за „Сенки от мрака “ от Линда Хауърд)

Продължавам с коментарите си за книгите на Линда, отново за вас тази нощ :) Ще оставя поредицата Макензи за следващия път, а сега ще се спра на свободните романчета. Не мога да не започна с моите два най-любими, които си поделят златния медал, а именно „Сенки от мрака“ и „Онази нощ“. Това са безспорно най-добрите книги на Линда в Читанка досега. Общото — експресивни диалози, сюжет с „разтеглено“ действие, т.е. и двете героини са представени от ранна възраст с детската си любов. Мъжете хмм, не са класически красавци, но са „мъжкари“, нещо средно между южняшки мачо, каубой и ранна версия на Дж. Клуни (ако си падате по подобни момчета). Образът на Роана (сенките) е по-добре разработен от този на Фейт като психологическо развитие, вътрешен драматизъм, самовглъбеност, но пък Фейт е по-земна и много по-малко романтична. С мъжете какво имаме — Уеб е хладнокръвен, но разумен и достатъчно страстен тип. Грей е огън, представих си го като героя на Бандерас в „Десперадо“ — това само за визуална справка. Героините не са съвършени красавици, дори Роана е описвана като грозновата и посредствена, Фейт — като чувствена. Липсва олимпийски секс отново, но сцените са създадени добре — филмовия им еквивалент — „Първичен инстинкт“, „Дива орхидея“ (ах този Микиии) и „9 седмици и половина“. Това, което моментално се набива на очи и в двете книги е разбира се криминалният елемент. Неразкритото убийство на Джеси и изчезването на бащата на Грей. Този елемент е доста добре „омесен“ с любовната история и в двата романа, така че да не се получи нито крими със секс-сцени, нито любовен буламач с опит за крими. Сега разликите — в „Онази нощ“ се набляга на похотта повече, отколкото в „Сенките“, където романтиката и физическото желание не са толкова брутални. В „Сенките“ секссцените започват съвсем в начален етап, търпят нещо като пауза и към края отново развитие, докато в другата книга, почти на финала на романа, но затова пък съвсем интензивно — говоря за чифтосването. Любовта между Роана и Уеб е „осъзната взаимно“, докато между Фейт и Грей — не, поне според мен и се идва на това в един къден момент. Иначе и двете героини обожават и обичат мъжете откакто се помнят. Диалозите и в двете книги са в типичния за Линда стил, добивате чувството за сленг или както аз го наричам „децентна грубост“, но не са тъпи, както би следвало да се очаква за жанра и определено на места силно забавни. Нямате усещането, че си говорят дебилно-влюбени тъпаци и не се добива представа за лишени от хумор хора. Ценното в случая е, че книгите са „съвременни“, т.е. нямаме глупави рицари, принцове и прочее тъпотия. Е има го момента с „богатото момче“, но на мен специално това не ми пречи. Роана е девственица, ама Фейт е вдовица, така че има баланс и в това. Накратко, действията и в двете книжки се развиват в малки градчета дето всеки се познава с всеки, имаме отхвърлен от обществото герой (Уеб), респективно героиня (Фейт), както и борбата им за място под слънцето. Рабира се, това са две книжки, които не са нито класическа литература, нито пък Линда е от ранга на Дж. Остин например, та затова няма да превъзнасям книгите като шедьоври, но държа да отбележа, че ако някой иска да „скача“ в жанра, тези си заслужават дори пред „Птиците умират сами“, която аз лично недолюбвам, но за това друг път. Не мога да сравня Линда и с имена като С. Шелдън и Д. Стийл, но мисля, че тя пише просто различно, не с идеята за мега бестселър, а за достатъчно добро романче, което да не го забрави човек много дълго време. За мен тя е съпоставима с Дж. Макнот като стил и ефект на писане, както и многократно превъзхожда имена като Х. Греъм, К. Мейсън (за Бога!), Дж. Линдзи и още мн. мн. други! Харесвам я повече от Н. Робъртс, но това е защото в романите на Норчето има глупости като призраци, ала Батман превъплъщения и т.н, а тези фантастики аз не ги намирам удачни за жанра в този му вид.

Много моля дамите (и господата), четящи моите коментари, да не ги възприемат нито като „опит за литературна критика“, нито като огледален образ на възприятията ми. Забавно ми беше да изложа гледната си точка на възможно „най-прост“ език и в духа на жанра, така че да не остават съмнения за действителната стойност на книгите и да не се губи време в препускане сред неподходящи такива. Предполагам, си давате сметка, че не говорим за интелектуални експлозии в душата, като напр. „Разум и чувства“, „Ана Каренина“, „Триумфалната арка“, „На изток от рая“ и …да не изреждам повече, че просто е море, не не море, а океан!