Джейн Ан Кренц
Наследството (9)

Девета глава

— Ти не разбра ли, че Итън Бейли е знаел кой си? — попита Онър. Тя лежеше облегната на възглавницата и гледаше Кон, който преметна крака на ръба на леглото и светна лампата.

— Никога не съм се сещал за Итън.

— Ти самият каза, че на хиподрума се носят много слухове. А Итън Бейли е там от години. Освен че знае, че имаш и друго име, освен Стоунър, постарал ли си се да прикриеш връзката си със Стайлиш Легаси и с неговите първоначални собственици?

— Не.

Отговорът бе отсечен и нетърпелив, сякаш умът на Кон бе зает с проследяването на нещо и не искаше да бъде обезпокояван със странични проблеми. За няколко минути, изпълнени с напрежение, Кон с невиждащ поглед се взираше в стената, а лицето му бе придобило познатия суров израз.

Онър тревожно се наведе напред и го докосна по рамото.

— Кон?

— Сутринта Итън намери ябълките в храната на Онър. Именно той ми каза, че днес много рано са те видели при конюшните.

— О!

Тя не знаеше как да реагира. Ръката й се свлече от рамото му.

Кон се обърна и със студен и напрегнат поглед се взря в очите й.

— Кога Итън ти каза кой съм аз?

— Вчера. Дойде в офиса ми и сподели, че се чувства задължен да ме предупреди, че може би не ми казваш цялата истина за себе си — промълви Онър. Кон още по-силно сви устни. — Не за първи път ме предупреждаваше за теб.

Кон хвана с върха на пръстите си брадичката й и я задържа. На слабата светлина металносивите му очи изглеждаха почти смъртоносни.

— Какво друго ти е казал за мен?

Онър облиза долната си устна, която изведнъж бе пресъхнала. Сякаш изневиделица страхът, който изпитваше от Кон Ландри, се възвърна. Когато почувства силата на ръката му, стомахът започна да я присвива от напрежение. Той не й причиняваше болка, по-скоро я приковаваше на място, но обузданата ярост в очите му бе предостатъчна, за да я изпълни с голяма тревога. Тя с усилие потисна съмненията и колебанията. Насилието на Кон не бе адресирано към нея.

— Дори намекна, че може би си замесен с хазарта в Тахо. Чудех се дали затова си знаел как да се наложиш над Грейнджър — призна несигурно тя.

— Негодник такъв! — каза Кон прекалено спокойно.

Той не я освободи.

Онър не знаеше дали това се отнасяше за Итън Бейли или за Грейнджър. След като овладя нервите си, тя продължи по-твърдо.

— Каза ми още, че не си си падал по такива като мен.

— Като че ли знае по какви си падам.

— Да. Вчера ми заяви, че е разбрал кои сме ние с теб и иска да ме предупреди, че навремето си се заклел да отмъстиш на семейството ми. Намекна, че с мен си играеш на котка и мишка. — В прилив на гняв Онър се изтръгна от хватката на Кон и сви колене под чаршафа. Тя постави лакти на коленете, сви ръце и подпря брадичката си.

— Която роля в известен смисъл играеше.

Кон бавно издиша.

— Която в известен смисъл играех — съгласи се студено той.

Кон не се пресегна веднага, за да я докосне, но Онър усещате непреклонния му поглед.

— Все пак, как си печелил толкова, че да си позволяваш да купуваш скъпи състезателни коне и да имаш време да се развяваш из Пасадина, за да търсиш стари семейни познати?

За известно време настъпи тишина. После Кон отвърна с въпрос:

— Това има ли значение?

Тя го погледна косо и продължи да размишлява. Дали имаше значение? Онър почувства предизвикателство от негова страна. Нарочно я предизвикваше и тя се чудеше защо. Имаше две възможни причини — безочливост и несигурност.

Мисълта, че Кон Ландри може да се чувства несигурен и имаше нужда да бъде окуражаван, бе смехотворна. Но дори неговата безочливост не беше безгранична. Тя пое още един риск.

— Интересува те дали има значение, което да се отрази върху нашите отношения ли? Не, няма. Но ми се струва, че трябва да знам дали ще се наложи да забавлявам и твои бизнес партньори като господин Грейнджър.

— Успокой топката, Онър — прошепна той, като тонът му омекна и личеше, че изпитва задоволство и се забавлява. — Работата ми не е да инвестирам в бизнес като на Грейнджър. Моите инвестиции са предимно в недвижимо имущество. За това, което вършех в чужбина, ми плащаха твърде много и тъй като нямах за кого да харча парите си, а самият аз бях много зает, за да ги използвам, започнах да ги влагам в недвижимо имущество в Щатите. Когато се върнах тук, заварих нещо много приятно.

Разказът му бе прекалено плавен — реши Онър, като това й стана забавно. Тя повдигна брадичка и го погледна.

— Как си могъл да действаш толкова успешно с Грейнджър? Или може би той просто се е страхувал от твоята силна личност?

Онър бе убедена, че по бузите на Кон е избила червенина. Намери това за почти привлекателно.

— Понякога работя като консултант — призна Ландри изключително внимателно. — Така човек опознава хората. Установява контакти.

— Консултант за кого? — настойчиво попита тя повече от любопитство, отколкото от загриженост.

— Става въпрос за бизнес — отговори с лекота той. — Там съм експерт. — Наемаха ме, за да анализирам процедурите на сигурност и да изработвам предложения за намаляване на рисковете в чужбина. Същата необходимост има и тук, в Щатите.

— Продължавай — подкани го тя, вече заинтригувана.

— Ами — продължи внимателно Кон, — една от първите ми задачи, когато си дойдох в Щатите, бе да анализирам мерките за сигурност на бизнесмен, който се занимава с някои от по-агресивните елементи в обществото.

— Консултирал си гангстер — Онър кимна, внезапно разбрала за какво става въпрос.

Кон придоби отчуждено и мрачно изражение.

— Той ми беше приятел. Отдавна го познавах. Навремето бяхме доста близки, но той избра малко по-различен път към успеха. Когато се върнах, ми се обади. Каза, че само на мен има доверие да организирам охранителната му система. Бях му задължен, Онър. Когато преди няколко години работехме заедно, той ми спаси живота. Аз винаги плащам дълговете си. Всеки случай, за да противостоя на Грейнджър, използвах връзките си с един мой бивш клиент. По-скоро, неговото влияние.

— Спокойно, Кон. Имам ти доверие — каза с усмивка Онър. — Вече няма да те питам как си успял да сплашиш Грейнджър.

Той се намръщи.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Но с това сегашният ни проблем не се разрешава — отбеляза той с видимо облекчение, че може да остави другия проблем.

— Итън Бейли.

Кон кимна, но замълча.

— Итън не само ми каза, че търсиш отмъщение — продължи безцеремонно Онър. — А и че си ме излъгал за Грейнджър.

— Излъгал съм те за Грейнджър? Какво ти каза? — попита Кон.

— Че Грейнджър изобщо не е бил арестуван на хиподрума. Че изобщо не е попадал в клопка.

— Подтекстът е бил, че аз не съм те спасил от неприятна ситуация. Всичко е било измислено, за да установя контакт с теб. Такъв, който може да използвам.

В гласа на Кон се долавяше горчивина.

— Неведнъж си намеквал, че съм ти задължена — напомни му внимателно тя.

— Точно така — отвърна той. — Беше ми задължена. Но това си беше заслужено. Нищо не съм инсценирал.

Онър поклати глава, в погледа й отново премина весело пламъче.

— Колко си безочлив.

Кон направи кисела гримаса.

— Сигурно понякога ти изглеждам такъв.

— Значи онзи ден Грейнджър действително е попаднал в полицейска клопка? — попита тя.

— О, да. И малко след това бе освободен под гаранция.

— Какво щеше да правиш, ако нямаше нужда да бъда спасявана? — попита Онър, приемайки неговата версия за случилото се.

— Щях да намеря друг начин да се добера до теб. Когато разбрах, че преследваш Грейнджър, реших да почакам, за да видя какво ще стане. Това породи много въпроси. Изникна вероятността да ти се случи нещо неприятно.

— И ти реши да се възползваш от ситуацията.

Кон сви рамене.

— Такъв съм, Онър. Възползвам се от благоприятните случаи, които ми се предоставят. Търсех сериозен повод, за да се добера до теб, и случаят с Грейнджър ми го предостави. Щях да бъда глупак, ако го пренебрегна.

— Разбирам защо си успявал в бизнеса — каза сухо тя. Хищникът у него винаги бе готов да се прояви.

— Предлагам да се върнем отново на Итън Бейли — каза рязко Кон. — Абсолютно ясно е, че той е причината ние с теб да сме тук, вместо да вечеряме в Пасадина. Той те е предупредил да се пазиш от мен.

— Може би е бил искрено загрижен — изтъкна Онър.

Кон не обърна внимание на думите й.

— Не само те е предупредил, но те е излъгал за Грейнджър. Намекнал ти е, че аз съм те излъгал.

Онър чу как Кон натърти последните думи.

— Това те тревожи, нали? Че е представил нещата така, че не си ми казал истината.

— Преди малко ти заявих, че никога не съм те лъгал — процеди през зъби той.

Онър кимна бързо с глава, усещайки как той кипва от гняв.

— Добре. Итън Бейли непрекъснато изниква отнякъде, очевидно, с цел да ни накара да загубим доверие един към друг.

— Недвусмислено намекна, че си се опитала да подхвърлиш отрова на Легаси — каза Кон. — Но защо? Няма никакъв смисъл.

— Знам. Няма смисъл. Защо Итън ще се интересува дали с теб сме в добри отношения?

— Още едно име непрекъснато се появява — на Грейнджър. — Кон се замисли за момент. — Струва ми се, че за него говорим толкова, колкото и за Бейли.

Онър отново опря брадичката си с ръце.

— Спомняш ли си вечерта, когато ме сплашиха с пикапа?

— Да.

Той я погледна строго.

— Мога да ти се закълна, че подобен пикап ме проследи, когато снощи заминах от Пасадина.

Изведнъж Кон се напрегна. Той се наведе напред, хвана я за рамото и я обърна към себе си.

— Сигурна ли си?

— Не, не съм — отговори откровено тя. — Движението беше натоварено и може и да съм се заблудила. Напоследък по пътищата има невероятно много пикапи. Знаеш това. След малко той изчезна. Появи се само за известно време на магистралата. Изнервих се. След това изчезна. Може и да е било само плод на въображението ми.

— Точно в този момент нищо не мога да отдам на въображението ти — каза рязко Кон. — Работата става съмнителна.

— Разполагаме с много малко улики — Итън на снимките с татко и втория ти баща. Мъжът в пикапа. Грейнджър.

— Мъжът в пикапа може и да е свързан с Грейнджър — каза бавно Кон. — Но не знам защо. С Грейнджър работихме заедно. Когато приключихме, и двамата останахме значително доволни от резултатите.

— Може би не му се е понравило, че си се намесил — подхвърли Онър. — В края на краищата, всичко е било между него и Адина.

Кон поклати глава.

— Предполагам, че е решил да ми даде да разбера. — По гласа му личеше, че според него това е почти изключено.

— Ако е така, защо ще иска Легаси да пострада или да накаже теб?

Кон я погледна съчувствено.

— Той има голям опит в операциите си със заемите. Повярвай ми, прибягвал е до по-екзотични техники от тровенето на кон.

— Значи съм малко наивна — промълви тя. — Не мога да проумея как някой би отровил такова красиво животно като Легаси.

— Имаш право. Малко си наивна.

Тонът на Кон бе пропит със силно чувство, докато той провираше пръсти през заплетената й коса.

— Знаеш ли, нещо забравяме — продължи замислена тя. — Всъщност Легаси не е отровен. Итън ти е показал доказателствата, нали?

— Точно така. Твърдеше, че ги е взел от бокса на Легаси.

— И после ти е казал, че са ме видели около конюшните.

— Да.

Чувството от тона на Кон изчезна.

Онър поклати глава.

— Сигурно известно време си ме мразил.

Той се поколеба.

— Почувствах се предаден — призна си най-после.

— Какъвто бащата, такава и дъщерята ли?

Той трепна.

— Признавам, че подобна мисъл мина през ума ми. Но ти сигурно си се чувствала по същия начин, когато Итън Бейли ти е наговорил врели-некипели.

— Да, почувствах се предадена.

За известно време отново настъпи тишина, после Кон каза тихо:

— Странно, нали?

— Заради предателството между нашите бащи ли? Може би е било неизбежно, след като сме се свързали с теб.

— Не, не беше неизбежно — промълви сдържано Кон. — Чувството за предателство, което изпитахме с теб, нарочно е било предизвикано от трето лице.

— От Итън Бейли. Но той е разполагал с информация, нали? И до известна степен е бил прав — добави Онър.

— За какво?

— Че по всяка вероятност, не съм от типа жени, които харесваш — обясни непринудено тя.

— А аз мъж от твоя тип ли съм? — отвърна с въпрос той.

— Не, не си. Струва ми се, че Адина беше права в това отношение.

— Госпожице, дразниш ли ме? — Кон направи рязко движение, бутна я на възглавницата и я прикова към нея. Потърси лицето й, предизвиквайки я да си признае, че го дразни.

— Може би. Малко.

Кон изстена, целуна я бързо и силно, и седна в леглото.

— Ако това е важно за теб, струва ми се, че не харесвам определен тип жени. Всъщност не съм имал кой знае колко жени през живота си, Онър.

Той сведе поглед към ръцете си.

— Не съм изненадана — каза спокойно тя.

Кон се сепна.

— Защо казваш това? Толкова ли съм загубен?

— Ти не можеш да бъдеш загубен, а много трудно допускаш хората до себе си — каза провлачено и замислено тя. — Която и да е жената, тя трябва да изплете много изкусно мрежата си, за да те хване.

Той присви очи.

— Стана направо показно, нали? Ние с теб — оплетени заедно в една мрежа. И двамата сме впримчени.

Не — помисли Онър. Не съвсем. Аз още не съм те хванала. Не напълно. Но ти наистина си ме хванал. Малко е несправедливо, но май в живота става така. Изрече на глас:

— Както казваш, показно е. Особено тази вечер.

— Особено тази вечер. Сега трябва да помислим повече за Итън Бейли.

— И за Грейнджър — добави тя.

Изведнъж Кон скочи на крака, взе джинсите си и бързо ги обу.

— Може би ще успея да науча нещо повече поне за Грейнджър.

— Сега ли? — попита Онър. — Посред нощ?

— Някои хора, които имат информация за Грейнджър, работят предимно през нощта — съобщи Кон, като закопчаваше ризата си. — В това, което върша, се стремя да установявам колкото може повече контакти както със светлата, така и със сенчестата част от обществото.

— И какво възнамеряваш да правиш?

Онър се изплъзна от леглото и навлече пеньоара си.

— Ще завъртя няколко телефона. — Той тръгна към хола с решителна крачка. — Добре че тук имаш телефон.

— Налага се. Хората, които наемат вилата, много държат на това, дори когато са в отпуска. Те винаги действат, вършат нещо или поне се правят на много активни. Това е част от манталитета в Лос Анжелис.

Онър тръгна след него, като в движение нахлузи чехлите си. Стигна до вратата на спалнята, точно когато Кон хвана слушалката на телефона.

Видя как чертите на лицето му се изостриха, още преди да беше набрал номера.

— По дяволите! — промърмори Кон, като тръшна слушалката.

— Какво има?

— Телефонът не работи.

Той стана и я погледна с непроницаем поглед.

— Сигурен ли си? Напоследък не е имало буря.

— Да, не е имало, нали? Облечи се, Онър.

— Защо? Но сега е три през нощта!

— Знам. Три през нощта е, телефонът не работи и ние сме на километри от града. Като прибавиш и няколко кратки въпроса, които останаха без отговор, както и това, че умът ми вече се проясни и мога да мисля нормално, мога да кажа, че си изпаднала в много объркана ситуация. Искам и двамата да се махнем оттук. Веднага. Облечи се и не губи време.

Той тръгна към нея.

— Добре, добре, отивам — каза бързо тя, обърна се и се запъти към спалнята, подчинявайки се на заповедническия му тон. — Винаги ли ставаш такъв, когато работиш?

Той се зае да напъха някои нейни вещи в куфара.

— Какъв?

— Напрегнат и всяващ страх. Разпореждаш се така, сякаш имаш голям опит в даването на заповеди.

Тя намъкна джинсите си и облече раиран пуловер с много ярки цветове.

— Може би. Откровено казано, не съм се замислял. — Той закопча куфара. — Готова ли си?

— Не.

— Много лошо. Да тръгваме.

Кон хвана Онър за ръка и я помъкна към вратата.

— Не ти ли се струва, че се ядосваш малко повече, отколкото трябва, заради един повреден телефон? — попита сухо Онър.

— Възможно е. Дори е вероятно.

— Но заради това няма да се позабавим, нали?

— Ни най-малко. — Той отвори входната врата, тръшна я зад тях и с едно движение извади ключовете за поршето от джоба си.

— Качи се в колата, Онър.

Започваше да се влияе от неговата припряност, осъзна Онър, като отиде забързано към предната част на поршето и отвори вратата до мястото на шофьора. Кон бе влязъл и завърташе ключа в стартера, още докато тя сядаше до него. Моторът, който обикновено действаше безотказно, за кратко включи, малко се разтресе и изключи.

Кон изруга и отново опита. Този път реакцията бе дори по-слаба. Не направи трети опит. Леко потропа с пръсти по кормилото и се взря в тъмнината.

— В голяма беда сме — заяви внимателно Кон.

— Може да опитаме с моята кола — осмели се да предложи тя, усещайки ужасната му тревога.

— Можем, но имам странното предчувствие, че няма да помогне. — Кон отвори вратата. — Хайде, Онър, да тръгваме.

— Сега къде ще отидем? И какво имаш предвид като казваш, че моторът и на моята кола няма да включи?

Тя обезпокоена скочи от поршето и бързо извади ключовете от чантичката.

Кон се огледа, взирайки се в тъмнината около вилата. Той сякаш все решение.

— Дай ключовете. Ще пробваме.

Щом колата още от първия опит не запали, Кон не направи втори опит. Той стана, сграбчи Онър за китката и я измъкна след себе си, преди вратата на колата да се затвори.

— Според теб някой е повредил колите ни ли? — задъха се от изумление тя, като се спъваше, докато Кон я издърпваше към вилата.

Отговорът не дойде от Кон. Друг глас реагира на въпроса.

— Ако смята така, има право — каза провлачено мъжът, когото тя бе видяла в черния пикап. Той излезе иззад ъгъла на вилата, бледата лунна светлина освети оръжието в ръцете му.

Онър бе толкова изумена, че се спъна и политна срещу Кон. Той машинално се пресегна, за да я подпре, но не успя да я задържи. В следващия момент и двамата паднаха на земята, като Онър се просна върху Кон.

— Бога ми, госпожице! Проблем ли имаш? — попита въоръженият мъж. — Стани. И двамата. Господин Грейнджър не иска нещата да се протакат.

— Грейнджър! — Гласът на Кон преливаше от изумление и гняв. Той бавно се изправи и подпря с лявата си ръка Онър. Той усети, че тя трепери, но в момента нищо не можеше да направи, за да я успокои. — Грейнджър ли те е изпратил?

— Сигурно си побъркал Грейнджър, като си се намесил в негова територия. — Пънкарят раздвижи малокалибрената пушка. — Да тръгваме. Нямаме на разположение цялата нощ.

Кон държеше Онър за ръка и я теглеше със себе си, като бавно се подчиняваше на заповедите на въоръжения мъж.

— Кон? — Онър тихо и с въпросителен глас произнесе името му, но го следваше, когато тръгнаха към плажа.

— Прави това, което казва, скъпа. Той е друсан — прошепна Кон.

Шумът на разбиващите се вълни заглуши последните му думи, но те отговаряха на опасната истина. Въоръженото момче вероятно бе само осемнайсет — деветнайсетгодишно, безделник, но явно търсен за услуги. Може би само от силната възбуда, че държи оръжие срещу двама души, ставаше груб и нахален. Нищо чудно да бе взел някакви опиати, за да придобие кураж за задачата. Във всеки случай бе опасно напрегнат и следователно много непредсказуем. Кон бе виждал и преди такъв синдром. Единственият начин да се справи човек с такива като него, е да ги кара непрекъснато да говорят. Кон трябваше да започне разговора.

— Доколкото знам, ние с Грейнджър имахме сделка — каза Кон, надвиквайки шума от прилива. — Бях останал с впечатлението, че господин Грейнджър спазва ангажиментите си.

Въоръженият мъж подкарваше пленниците си към плажа, където нямаше нищо, зад което би могъл да се прикрие някой отчаян човек. Пясъкът още повече затрудняваше движението, той проникваше в обувките на Кон, а Онър непрекъснато се препъваше.

— Господин Грейнджър не харесва как действаш, хитрецо. Каза ми да ти съобщя, че след тази нощ няма да му се пречкаш повече. Аз имам сделка с Грейнджър — добави гордо пънкарят.

Кон се хвана за арогантния намек.

— Грейнджър ти се е доверил да се погрижиш за нас?

Дъхът на Онър спря, когато се спъна в къс дърво, изхвърлен от вълните. Тя изобщо не бе продумала — помисли си мрачно Кон. Бе изплашена до смърт, но не се бе паникьосала. Той изпитваше собственическо чувство на възхищение от самообладанието й. Сега най-малко му трябваше истерична жена. Следващите няколко минути бяха изпълнени с изключителна несигурност.

— Грейнджър ми се обади да докажа, че мога да се справя с тая работа вместо него — обясни въоръженото момче. — И бъдете сигурни — няма да го издъня. Сдуша ли се с него, ставам върха и няма да пропилея големия си шанс.

Онър заговори за първи път, поглеждайки през рамо, за да зърне лицето на момчето на слабата лунна светлина. Беше студено и силният бриз духаше откъм вълните. Тя отново потрепери под ръката на Кон.

— Ти беше в черния пикап, който ме преследваше поминалата нощ, нали?

— Позна, госпожице.

— И си я проследил, когато е заминавала от Пасадина?

— Трябваше да видя закъде заминаваш ти. Знаехме, че закъдето се запъти мадамата, ще я следваш по петите й.

Кон се замисли.

— Така ли?

— Трябваше да си останеш в своя периметър, Ландри. А не да се пречкаш на Грейнджър. Той е голяма работа.

— Не съм допускал, че ще се занимава с такива неща — призна сдържано Кон. — Но ми се струва, че накрая ще излезе сух от цялата тази работа. Все пак, ти поемаш големия риск.

Очите на въоръженото момче се присвиха. Кон видя силният гняв, изписан по лицето му, и тревожния жест, с който повдигна оръжието.

— Никакви рискове не поемам, Ландри. Казах ти, че Грейнджър е голяма работа. Той всичко е предвидил. Аз само трябва да следвам указанията му и всичко ще бъде тип-топ. Няма шега.

— Грейнджър изглежда „голяма работа“, само защото плаща на хора като теб да вършат „мръсната“ работа — изтъкна спокойно Кон.

— Млъкни, за да не си получиш каквото трябва още сега — изръмжа пънкарят.

— Но Грейнджър не иска да го направиш така — отвърна Кон.

Той почувства как у него се надига ярост и се изненада. Не само, защото допусна да се случи това. Нещата отиваха по-далеч и се свеждаха до възмущение от самия себе си, че не бе успял да защити Онър. Тя бе негова жена, помисли си напрегнато той. Негова бе отговорността да я защитава. Но бе допуснал безразсъдна страст и противоречивите чувства за предателство и необяснимо доверие да обсебят неговата обикновено хладнокръвна и ясна мисъл дотам, че да изложи Онър на опасност. До болка усети колко дълбоко бе свързан с Онър Мейфийлд.

— Грейнджър много държи всичко да направя точно както той е казал, но ако започнете да хитрувате, ще действам както аз си знам.

— Къде отиваме? — попита тихо Онър.

— Какво? — попита подозрително пънкарят.

— Попитах къде отиваме — повтори примирено тя.

— Към отдалечения край на плажа. Там е опасно. Труповете може няколко дни да не излязат на повърхността, ако изобщо някога излязат.

— Разбирам — промълви Онър.

Кон усети, че тя започна да диша дълбоко и равномерно, опитвайки се да овладее страха си. Мисълта, че тя се страхува, още повече го вбеси. С голямо усилие той потисна буйната си реакция. Нищо нямаше да помогне, ако изгубеше контрол. Не усещаше колко здраво бе стиснал ръката на Онър, докато тя не го погледна въпросително. Той отпусна хватката, но не освободи дланта й. На плажа е студено — помисли си смътно той. Водата щеше да бъде ледена.

— Явно много си наясно с океанските течения по тези места — успя да отбележи той, когато стигнаха до водата и се обърнаха към скалите при най-отдалечената част от плажа. Нямаше много време. Носът бе на няколко метра и се мержелееше тъмен и отблъскващ. В основата му злокобно белееха разбиващите се вълни.

— Всичко ми е обяснено — поясни намусено въоръженият. — Казах ти, че всичко е планирано.

— Ти ли премести паравана в спалнята ми? — попита напрегнато Онър.

— Не знам за какво говориш, госпожице. Никога не съм бил в твоята спалня.

Кон хвърли бърз любопитен поглед на Онър, но тя внимаваше къде стъпва. Струваше му се, че движението й по пясъка е по-трудно от нормалното. Вчера сутринта бе тичала по плажа без такива затруднения. Но сегашната й липса на координация му бе много удобна. Толкова удобна, че той чудеше дали тя не се спъва нарочно. Без съмнение, въоръженият не обръщаше кой знае колко внимание на затрудненията й, стига тя да не падаше и да продължаваше да се движи. Сигурно бе свикнал със затруднението й. Ако внезапно се спънеше и паднеше на колене, може би той най-спокойно би натиснал спусъка.

Изпълнен с несигурност как да даде сигнал на Онър, той я дръпна за ръката. Дали не си внуши, или тя наистина леко наклони глава към него? Дясната му ръка стисна предмета, който бе пуснал в джоба си във вилата, когато за първи път помогна на Онър да не падне. Щеше да има само една възможност, затова трябваше всичко да прецени много точно. До себе си усети как Онър бе обзета от силно напрежение, в стремежа й да се стегне физически.

Щеше да го направи — усети Кон. Разбра какво иска той. Отново го обзе гордост, че е толкова схватлива. Онър Мейфийлд бе жена, на която човек може да разчита при критични ситуации, реши той.

— Хайде, движение, вие двамата! Побързай, госпожице. Какво ти става? Не можеш ли да вървиш изправена?

— Малко ме е страх — отвърна направо Онър.

— Чудесно! Проблемът си е твой, нали? — По гласа му си личеше, че му е приятно да властва. — Ако ще ти олекне от това, ще ти кажа, че Грейнджър иска цялата работа да изглежда много романтична.

— Романтична! — Онър повтори ужасено.

— Да. Така е. Кавга между любовници. Това, на което ченгетата му казват битова злополука.

— Боже мой! — пое въздух Онър. После се спъна и падна на колене.

Кон веднага пусна ръката й, като изобщо не се опита да й помогне. Бързо се завъртя и хвърли металния предмет с форма на звезда, който държеше в ръката си.

— Проклета… — започна да крещи въоръженият на Онър, вбесен от тромавостта й. Но не успя да довърши изречението.

Острите като бръснарски ножчета връхчета на звездата се врязаха в рамото му, разсичайки дочената му риза така, сякаш бе най-фина коприна.

Безделникът изкрещя от страх и гняв. Ръката му се сви в спазъм и изпусна пистолета. Той падна върху мокрия писък там, където вълните заливаха брега и след миг бе погълнат от водата.

Кон изобщо не губи време да търси оръжието. Той за един миг се бе хвърлил върху другия и тялото му се извиваше с отмерени силни движения.

— Кон!

Онър скочи на крака, като погледът й се премести от двамата мъже, сплетени в хватка на плажа, към пистолетът, който за малко се появи, наполовина покрит с мокър пясък. Тя се пресегна да го вземе, но твърдият глас на Кон я спря. Още докато говореше, друга вълна заля оръжието.

— Не се занимавай с него. Вече за нищо не става. А и нашият приятел никъде няма да отива.

Онър рязко се обърна и видя, че Кон пуска пленника. Мъжът на пясъка тихо хленчеше, като стискаше кървящото си рамо. Кон бършеше оръжието с форма на звезда в джинсите си. Онър видя как кръвта оставяше мокри следи по памучната материя. После Кон пусна смъртоносния предмет в джоба на ризата си. Лекотата, с която си служеше със звездата, бе достатъчно красноречива.

— Изправи се! — Кон побутна жертвата с върха на обувката си. — Струва ми се, че бързата ти кариера по стълбицата на Грейнджър малко се забави. Може би забавянето да е за постоянно. Млади и амбициозни изпълнители като теб обикновено нямат втори шанс при хора като Грейнджър.

Момчето хвърли безмълвен гневен поглед, но се свлече на земята. Все още стискаше кървящата рана на рамото си.

— Трябва ми лекарска помощ — измърмори той.

— Струва ми се, че вече не правят прегледи по домовете — отговори веднага Кон. — И след като и двете ни коли не са в движение…

— С моя пикап — каза задъхано мъжът, който започна да се влачи напред, когато Кон го бутна. — Пикапът ми е паркиран на пътя.

— Добре. Ще те закараме с него в града и ще те предадем на ченгетата.

— Грейнджър ще се погрижи за мен — заяви пънкарят. По гласа му ясно пролича колко несигурен бе в това, което изрече. — Този, който ме нае, каза, че Грейнджър винаги се грижи за хората си.

— Което навежда на интересен въпрос — промърмори Кон, поглеждайки към Онър, напредваща до него без предишната тромавост. — А кой те нае? Явно не самият Грейнджър.

— Няма да кажа — заяви високомерно момчето.

Кон не си направи труда да започне да го убеждава в противното. Вниманието му бе насочено към Онър.

— Добре ли си, скъпа? — попита я той, когато приближиха до вилата.

— Да.

Но тя не успя да прикрие напрегнатия прекалено спаднал тон на гласа си. Нито можеше да разбере защо все още трепереше. Реакция на напрежението — реши тя. Сигурно е от това.

— Много добре се справи — продължи Кон с глас, изпълнен с одобрение и гордост.

— Е, благодаря. Може би съм сбъркала професията си.

Шеговитият тон бе също така неестествен, колкото и треперенето на краката и ръцете й, но Кон я разбра.

— Всичко е наред — успокои я той, докато чакаше тя да отвори вратата на вилата. — След малко ще се оправиш.

За момент Кон се спря, гледайки внимателно раненото момче, което ги следваше през входната врата.

Първа Онър разбра, че тази нощ във вилата имаше още един посетител. Тя рязко се спря, когато видя едно познато лице да се взира в снимка на Стайлиш Легаси.

— Итън! — прошепна Онър.

Итън Бейли вдигна поглед, след това рязко се обърна и насочи пистолет към тримата, които стояха на вратата.

— Доколкото виждам, събитията не са се развили както трябва — отбеляза той с пресилено примирение.

— Рядко всичко става както трябва — каза с въздишка Кон.