Серия
Монтгомъри (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Temptress, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 61 гласа)
Сканиране и разпознаване
mis_s (2009)
Корекция
eliitabg (2010)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Джуд Деверо. Изкусителката

Издателство ???, 1986 г.


Пролог

Стройният мургав мъж напусна кабинета на Дел Матисън и затвори вратата след себе си. Мускулите на челюстта му трепкаха, явно обмисляше това, което току-що бе чул. Минута по-късно влезе в пищния салон на имението.

На празната камина се беше облакътил някакъв мъж. Той също беше висок, но имаше изнежения вид на човек, който е прекарал целия си живот сред лукс — безупречно подстригана руса коса, изискани скъпи дрехи.

— А — рече той, — вие трябва да сте този, дето ще ме заведе при дъщерята на Матисън.

Мургавият мъж кимна едва забележимо. Изглежда, се чувстваше притеснен, защото очите му шареха из стаята, сякаш се страхуваше, че някой може да го дебне от ъглите.

— Аз съм Ашър Прескот — продължи русокосият. — Дел каза ли ви за моето участие?

— Не — отвърна другият съвсем тихо.

Прескот извади пура от кутията върху полицата над камината, запали я и чак тогава заговори отново.

— Дъщерята на Дел има едно особено качество — той спря и огледа чернокосия от горе до долу. — Постоянно се забърква в какви ли не истории. Дел я е оставил да прави каквото иска и тя не се е спряла… Сигурно сте чували за Нола Далас — репортерката — той млъкна за момент. — Всъщност може би не сте.

Той дръпна от пурата и зачака, но мургавият не отвърна нищо.

— Е, на баща й това вече му омръзна и той реши да я вразуми, ако ще — със сила. Сега тя е на север при приятели на свои приятели — той с отвращение сви устни. — Клетото момиче си е въобразило, че Хю Ланиър, домакинът, насъсквал индианците да убиват мисионери. Обвинението е повече от абсурдно и Дел напълно основателно счита, че е време да се сложи край на измишльотините на дъщеря му.

Прескот съсредоточено огледа мълчаливия си събеседник, който в момента стоеше с лице към прозореца. Дел беше сигурен, че този мъж познава всеки сантиметър от щата Вашингтон. Дори можел да мине през мъгливата гора, която се смята за непроходима.

— Планът е — продължи Прескот, — да се отиде до дома на Ланиър и ако трябва, дъщерята на Матисън да бъде отвлечена. А моят план е докато се върнем обратно тук, вече да съм сгоден за нея.

Мургавият се обърна и впери поглед в Прескот.

— Никога не насилвам жени.

— Ха! Че тя е двадесет и осем годишна стара мома. Обиколила е целия свят, за да си пише сърцераздирателните историйки и на нито един мъж не му е хрумнало да я пожелае.

— Но на вас ви е хрумнало.

Прескот стисна със зъби пурата.

— Желая да притежавам ей това — той завъртя глава из салона. — Дел Матисън е богат и влиятелен човек и единственият му наследник е неговата мъжкарана, която си мисли, че ще оправи света. Сега искам да сме наясно от самото начало. Ще ми помагате ли или ще ми пречите?

— Тя е ваша, стига да поиска — отвърна след известна пауза другият.

Устните на Прескот се разтегнаха в усмивка.

— О, ще поиска тя, къде ще иде. На нейните години ще се благодари на Бога, че някой изобщо я е забелязал.