Господи, какво разочарование.
Първата книга беше страхотна. Вярно, сюжетът отне известно време, докато влезе в скорост, но беше върхът. Тая обаче… първо, един определен PoV персонаж, когото много, много трудно изтърпях (заради отношението ѝ към по-интересните (и по-заслужили от нея) хора и стокхолмския ѝ синдром), и второ — напълно безцелната сюжетна линия, на която са посветени картите в началото на книгата. Няма никакъв смисъл от каквито и да било събития, ако се случи това, независимо колко добре са описани. А това, че проклетият идиот Дюикър не си направи труда да попита пехотинката за името ѝ — и то цял поход! — ме подразни почти колкото госпожица Ф. П., описана по-горе.
Да не говорим, че в книгата НЕ присъстваха: капитан Паран, Татърсейл, Дужек, Уискиджак, Аномандър Рейк, Каладан Бруд, Круппе. Уви.
Слава Богу, вече съм на „Спомени от Лед“, и за момента книгата започва обещаващо.
Не ме разбирайте погрешно, „Deadhouse Gates“ не беше лоша. Просто беше много под нивото на „Лунните Градини“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.