Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (36)

…

Няколко дни по-късно, докато размишляваше сам в малката си канцелария в „Операции“, Дерън си каза, че ако Лайза беше жената, от която се нуждаеше, той щеше да я застави да отвори вратата или щеше да я разбие с ритници. Все пак преградата между тях представляваше само една пластмасова врата, зад която се бе скрила живата Лайза.

Цялата беда обаче сега се състоеше в това, че жената, от която той наистина се нуждаеше, вече повече от година беше зад вратата на смъртта. А тази врата никой не можеше да събори. На човек му оставаше само да стои пред нея и да скърби, докато не почувства, че може да се върне отново към реалността.

Сигурно доста време беше седял и се бе взирал в празнотата, когато забеляза най-сетне официално оформения плик, оставен от куриера върху малкото му бюро. Пликът беше дебел и грижливо изписан, запечатан и адресиран до него. Погледа го известно време с безразличие, после го взе и го отвори.

Вътре беше официалната нота, която потвърждаваше чисто формално повишаването му в чин полковник.

„… за проявена находчивост и особени заслуги в последните акции на отдел «Операции във времето» и с очакването, че и за в бъдеще ще продължи да…“

Имаше приложен и комплект отличителни знаци.

Със знаците в ръка той поседя още известно време, загледан в древния боен шлем, украсен с крила, поставен като трофей върху малката библиотека в дъното на стаята. Сигналът на уредбата го завари в същото положение и по рефлекс го изправи на крака. В следващия момент беше вече навън и се носеше към залата за съвещания.