Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

История

  1. — Добавяне

Долу

Хармониката на малкия просяк —

плясък на гълъб,

в плясъка пясък на сипчици

просяка рони трохи

 

На пътя

Цвете в стария чайник израснало,

колко са високо цветовете му,

далече от кипящото време

Един слънчоглед сред зеленото жито

ококорен, с предчувствие за кърмило

близо до аромата, слънцето в хляба

 

Горе

На върха мъглици се събират,

за да се разкажат

приказки като езици в пазви

да гърдите се опират

 

Вътре

Колко кал по обувките,

колко радост във мен.

Когато си радостен

дали си чист.

 

Към теб

На сълзата не й трябва усилие, за да излезе, да прелее, тя е отвъд стремежа, тя е спряла на пътя от сърцето към очите, от този така къс и нанагорен път се вижда колко далече сме стигнали…

 

Най-трудно се плаче със затворени очи, но птиците рядко заспиват — затова плачат по-често от хората; а и сърцата им са по-раними.

„Има птичи пътища,

но дири по небето

няма.“

У. Уортън

една птица разкъса със смях

бялата ивица на върха,

прокара си път

из тревата

със крясък,

засука се във шумяща вода…

по дирята и посипва се пясък

Край