Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Шарки

Днес видях полето. Видях го разкъсано на чернобели шарки. Тези шарки бяха толкова черни колкото трябваше и толкова бели колкото трябваше. Колкото слънце, толкова черно. Колкото мраз, толкова бяло. Ето, такава нужда е имало полето и такава чернобяла черга беше си постлало. Това ми напомни за една мисъл: „Приемете всичко, което дойде втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по точно на нуждите ви.“

В гардеробите на душите ни няма високо и ниско, тихо и силно, вдишване и издишване. По пътеките им са постлани чернобелите черги от полето и ние можем само да пречупим светлината им в очите си. Слънцето в нас е независимо от тъмното, защото под расото му винаги е тъмно и то самото може да е тъмно. Чернобялото е такова, защото ние така го виждаме — отражение на съществуващото през несъвършените ни човешки очи.

Иначе няма съдба. Шарките в чергите са нашите желания. Нивите знаят най добре.