Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Тя

Джанката прецъфтяваше. Само няколко пъпки останаха неразлистени, неразцъфтели. А как искаха да родят тази пролет този цвят, но пренасяха плодовете си. Другите майки вече се разделяха с децата си, а те… Водите им бяха изтекли. Малките им коремчета са покрити с гъста лепкава течност — белег за преносеност, а слънчевите лъчи цял ден се мъчеха да проникнат през процепа на полуотворилите се венчелистчета и да изродят цветовете.

Каква родилна мъка на пролетта. Само Тя знае.

Акацията вчера пусна цвета си надолу. Гроздчетата му увиснаха като малки червейчета, затоплени и разгънали прешленчета от слънцето. Пчелите ги подушиха от разстояние и се изсипаха на орляк върху сладкия им нектар. Всеки цвят заприлича на едър есенен грозд. Акацията притихна и се заслуша в жуженето на пчелите. А те пиеха… Жадни поемаха всички родилни сокове и ги отнасяха. Цветовете им се отдаваха безприкословно, като жена, която знае как да зачене и тази пролет…