Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Днес

Видях ги да се целуват. Тя трепереше. Беше разперила ръце в страни, а той… не я прегръщаше. Устните им бяха се залепили от сладост или от студ, от студ или от сладост. Само те се докосваха, само устните, но това бе достатъчно на сърцето да мине от там.

По тази пътечка минава дъха. Преди сърцето да вдиша. Преди очите да издишат. В ръменето на устните и докосването им има магия, която тялото не умее. Не са нужни ръце, трябват крила, за да долетиш отвъд копнежа. И само Дъха познава пътя. Той стои на него. Чака очите и устните.