Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

Видях Я. Тя стоеше там сама и въпреки, че много се опитваха да я хванат за ръка, да я поведат, да я насочат, Тя продължаваше да стои там. От нея струеше светлина. Тя беше светлината и всеки опит да определим кой заслужава повече или по-малко от нея, всеки опит да Я измерим, да и дадем име, ни правеше толкова малки. Заслепяваше ни, защото Тя не искаше да бъде водена, насочвана, определяна, измервана, именувана. Тя можеше само да струи от нас. Само да прелива. Нищо повече.

Да те докосне, да Я докоснеш е смисъла на смисъла да струи от нас. Тя е плетката ни, а ние сме материала от които е изплетена. От нея не могат да се тъкат рибарски мрежи, за да бъде уловена сама в себе си. Начина да Я хванеш за ръка е да Я оставиш да протече през теб и целувайки върховете на пръстите ти някой да прелее от очите си още лъч, още миг от Нея за теб, в теб. Преливането ни е вродено, така, както умението да Я виждаме. Всички други желания — да я водим или спираме, са навици от този свят. Кои избираме да бъдем.

Край