Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Те

Днес видях две сърца — едно тръгна, друго спря. Кръвта на това, което спираше, се върна в него, завихри се, сгъсти се и то спря на върха на поредното, последно усилие. Това, което тръгна, беше малко черно мехурче, което изведнъж затрептя, зачуди се какво да направи и след това започна да препуска с галопен ритъм. И едното и другото сърце не знаеха пътя. Едното спря да се огледа, другото се огледа преди да тръгне…

Днес си видял утре и вчера. Неизживяно вчера и Свършено утре. Два мига, миг преди да станат вечности. Или две вечности, миг преди да се решат дали да се сбъднат. Два охлюва, галопиращи по една и съща повърхнина. За единия няма значение кое е горе и кое долу, просто галопира. Другия, уморен от бързият ход, почива в черупката си. Единият е спрял да се огледа, а другият се е огледал преди да продължи…