Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Градеж

Когато строим стена от груби камъни, така ги подбираме, че да бъдат на най-доброто според формата си място. Когато подреждаме мисли и действия във времето отново и отново трябва да ги прехвърлим през ръцете си, за да им изберем най-хармоничното място. След много такива упражнения идва момент, в който, още от първото хващане намираме точното нещо за точното място. Това е особена вид мъдрост и знание. Във времето има места, където не трябва да присъстваме. Не е необходимо да ти се развържат обувките, за да спреш, да не пресечеш улицата и да не бъдеш блъснат. Също така в картата на времето има места, където ако не сме, пак ще се наруши нашата цялост. Познаваме ли тази карта…

Щастието е свободата, която дава тази карта. Ако любовта беше само чувство, ние отдавна да сме загубили своята същност, но тя е нещо повече. Тя е присъствие, правене, тя е начин на живот, тя е самия живот и за да я правим има само едно-единствено условие — да сме живи. Какво избираме? Спирането да си завържеш обувките преди да пресечеш е твоя собствен избор да прехвърлиш още едно упражнение през ръцете си, играейки на единственото усилие в живота си — живеенето. Любовта е да сме живи, но тя е и нещо повече. Защото живота не включва само пресичане на улици и мъртви площади, нито пък само плетене на пясъчни въжета на брега на реката от време. Когато строим стената на грубия си градеж, търсейки най-точното място на всеки камък, е нужно да вложим и онова от себе си, което хем е любов, хем не е — усет, усещане. Особеният вид мъдрост и знание идват от това да умееш да усещаш не само своя, но и другите строежи на онази карта, още преди да бъдат заченати. И тогава не да решаваш, а да умееш мястото си, за да не се нарушава целостта.

Ако любовта беше само чувство щяха да се градят въздушни кули върху карта от илюзии.