Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Симетрии

Две плоскости — успоредни, без пресечна точка, симетрии, илюзорни илюзии. Напразно трябва да се обяснява нещо, което е неизвестно и неусетено. Трети лица: вас — нас, те — ние. Кой е кое? Има ли отговор запитването за запитване? Реката е симетрия на бреговете. Тя носи уханието от симетриите на илюзиите. Тя разтваря всичко. За това сме се родили тук, за да съхраним илюзиите между симетриите им.

Залеза навсякъде има един и същи аромат, независимо дали ще ухае на Желание да минеш по, под, над, до него и на запитване „какво ще е ако все пак…“ Нещо, като това да минеш над дъгата, но да не знаеш отговора.

Симетриите в залезите не говорят.

Те разпиляват косата си огнена и бавно хукват към съмването си…

Когато един звук създаде множество отражения върху себе си, когато се повтори много пъти, отразявайки се между две успоредни повърхности, се получава Резонанс. Аз го наричам още Радост, а успоредните повърхности сме ти и аз. Колко е просто. Само трябва да се поддържа тази успоредност.

Трептенето на вълните намалява по краищата, близо до успоредните повърхности. Но в средата, там, където се срещат отраженията им, оживяват нещата за които пишем — Слънцето, Земята, Небето, Вятъра, Нежността, Белотата, Истинските неща с Истинските им имена.

Толкова е просто да се поддържа тази успоредност.