Методий
Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски (Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разказ за това, как той с Христова помощ измежду други (страни) светна в 4369 година пред търсещите го с любов и вяра в Понт)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Какво задоволство има в намирането мощите на славния между светците Климент и в разказванията (за него) по радостен начин чрез висока беседа на благоверните хора на духа и на ония, които обичат да слушат, а също така какво задоволство е да се предлага и подава небесно и сладко слово в мислено великолепие на обядващите с любезна покана! Какво радостно разказване! Защото, братя, като погледнем мислено на любители на покупки и на придобивници, които обичат да пътуват (ще видим), че те разказват за онова, що им се е случило по пътя, на нетрудещите се бащи, братя, чеда и приятели, а още и на съседи не когато се захване необикновената случка, а когато я свършат и добият желание и успокоение от труда и подвига. Когато изминат много години, тогава разказват, захващайки угощения на ума и езика като това. А ние никога не ще престанем да съобщаваме с ликуване на братята за светлата и щастлива придобивка на мощите на блажения Климент, понеже и сами (знаем, че е отстранил) бедствия, рани, зарази и изкривявания. Защото много хора, като им разказваме, мислят за разказа, че е подправен с нещо сладко, че е спасение от някое море. Ние започваме да съобщаваме високата беседа за духовния пир на преславния Климент, като да предлагаме вкусване от причастие, служейки си с трапеза от истинска вяра, надежда и любов към светеца и с духовно размишление, а за добрите и щастливи дейци още и с подправки към сложените ястия, направени от вкусна храна, която, като се даде на боголюбците, укрепява сърцата им и още при свършването на угощението.

 

Прочее подкрепената с вяра и любов силна надежда за неизчерпаемото съкровище на блажените св. Климентови мощи неудобно бе затворена в нашия ум и както в натрупани въглища искрата подпаля чрез меко вещество и унищожава, така и мисълта се допираше не само до плътта, а всякога засягаше и ядеше и костите, и мозъка, па изгаряше и вътрешностите. А душата ни се надяваше и подбуждаше и се подтикваше като с жило, като росата на пророческото слово (се привличаше); па не само това, но душата ми отказваше да се утеши, понеже желаеше да види мощите на прославения Климент.

Когато пък получи божие изцеление чрез добрия пастир (Климент) и пожела да добие гълъбови крила, за да достигне до ковчега на блажения Климент, да си почине и да достигне края (на желаното) — човеколюбецът Исус благоволи да подбуди някои от живеещите в Херсон, а особено верния пастир Георги наедно със славния Никифор, който тогава бе поел добре и кротко градското ръководство на царските работи, с множеството и едного, който усърдно съревнуваше наедно със славното духовенство, макар да беше малък по старшинство.

 

Като стоеше това така от ден за ден и като предстоеше да се захване подвигът — един ден, когато бог благоволи да се яви светецът (той беше 30-ия ден на месец януари), някои от усърдните, откак излязоха от пристанището, тръгнаха с пеене на псалми. А молитвената песен казваше така:

„Не отблъсвай, Клименте, нас, които припадаме с вяра към твоя гроб, но приеми робите на сърцето, които пристъпват към светия ковчег на твоите мощи, молейки се да добият тях, блажените и щедрите, и стадото да се наслади от твоето благоухание, защото бог дава на верните изцеряване и прошка на греховете чрез твоите, славний, молитви и велика милост.“ И така отидохме до щастливия (полу)остров като една неразделима фаланга, която се задържаше не с оръжие, а с песни. А когато желаният (полу)остров вече се явяваше пред очите, един добре напоителен валеж от дъжд из ясно дойде от тегнещите небеса, без да премахне смелостта от нас, желаещите. Като щеше да се захване втората песен, свещеникът, що подсказваше на всички стиховете, по име Соломон, който тогава беше поп при (църквата) „Св. Прокопий“, бе обхванат от тъга и несгода, понеже бе лишен от потребната светлина. Но ето изведнъж с помощта на св. Климент облаците се разпръснаха и луната стана светла, па се освети и въздухът, а около нея се образува светло сияние. Като видя това един, който седеше наедно с главното лице (хероя) на подвига (епископа), бидейки наедно с него на подвижно седалище, и усърдно слушаше, тутакси извика с тия думи: „Отче, бог знае да просвети славно с благодат душите на желаещите приятна светлина по молитвите на св. Климента.“ При тази радост захванахме началото на втората песен славно и безпрепятствено, понеже осветителната сила не пречеше никак; а то (началото) бе такова: „Завладени от божи страх, трепет и сълзи.“ След тази песен отидохме с архиерея към славния (полу)остров и към ковчега.

 

Като го (архиерея) заобиколихме и се просветихме с достойно поучение, прострени по очи на желаната земя, извършихме цялата утренна, началото на славословието („хвалитните“). А когато дойде средната песен, ненадейно настана от бога едно изпитване за някаква полза на твърдите във вярата. Облаците бяха гъста и нападаха от южната страна на (полу)острова — които, като видя архиереят, прати едного от благоверните по име Дигица, който бе дошъл там, понеже бе добър познавач на местата, да разузнае. Той, като отиде, съобщи, че наближава дъжд. Тогава поради ненамиране мястото на блажения ковчег почнахме търсене и поръчахме да се пее кондакът. Тутакси гъстите облаци, като заминаха към северната страна, откриха в замяна на тъмнотата ясно и прозрачно небо, за да помогне то със звездите си на очите да видят търсените мощи на св. Климент и по този начин чрез доброто дело (подвига) то (небето) се приготви за общ (наедно с хората) подвиг.

 

А когато певецът пееше четвъртата песен, казвайки на едно място така: „Съкровището вече не е скрито, а светлината е на светилника“, едно ребро от мощите на блажения Климент тури начало така, както някоя утринна звезда се явява пред голямо светило. Докато ние бяхме нажалени, понеже минаха много часове, а нищо не се яви, и насочвахме очи ту към бога, ту към светия ковчег, когато пеехме 6-а песен, в която на едно място се казва: „Защото бог пази костите на праведните, както пее и възпява Давид в псалмите (XXIII, 21)“, светна пред нас светата преславна глава на многопрославения Климент, която, щом съгледа най-напред един, който е настоящият разказвач, изведнъж извика щастливецът с глас: „Радвайте се, отци и братя, в господа! Пак ще река: радвайте се, защото ето блажената глава светна пред нас като светло слънце от дълбочината на ада!“ Щом чуха този глас, всички, развеселени ненадейно, изпращаха хвалебна песен към бога, като пренасяха погледите си от небето към светия ковчег и блъскайки се и бидейки блъскани като към някое непропадащо богатство, вървяха, като искаха да целунат или само да видят светите бисерообразни мощи. За тях бе много и за добиване светост им бе достатъчно да озарят поне лицето си чрез допиране до мощите. А когато духовно веселие озари и зарадва всички с преславно благоухание, тутакси засветиха пред нас от дълбочините и запазените светливи звезди на другите членове, именно самите му свети ръце наедно с блажените бедра и с всички намиращи се членове. И като на мислена твърд от духовно небе, събирайки всички и украсявайки лицата на верните с приличен вървеж, изведнъж се яви най-после, едва не изпущайки глас, котвата, както е и прилично, блажените членове да се явят (по-рано) според достойнството си и тя, макар да бе се изложила на гниене според природата си, пак беше се запазили в своята твърдост. Тутакси се захвана гръмко и общо пение, докато се съберат и най-малките й обагрени частици. Цяла нощ имаше непрекъснато славословие към бога до приличния час за безкръвната жертва и пренасянето на Христа, нашия бог, а само малцина някои мълчеха, както е прилично при такава служба. Това като извърши преподобният архиерей, носейки блаженото ковчеже на глава, сложи го в кораба наедно с един верен, който беше там.

 

Тръгват към град Херсон с това славословие: „Вземете сега, народи, както в старо време (биде носена) съставената от четири части скиния, вземи, божие херсонско събрание, сега и ковчега на светеца, като привикаш с пеене всички от краищата на света на божествен празник.“ А когато двамата се отдалечиха от полуострова на десетина пъприща около 2 км, боголюбецът градски княз наедно с някои верни и мъдри мъже, които се бяха намерили там, направи достойно посрещане, като обяви нескриваното си идене към нас чрез огън по причина на много свещи. А присъстващите пееха тази песен за светия ковчег: „Нека заобиколим ковчега като кивота, носейки днес в него (в ковчега) не онова, що е носил Мойсей, а апостола, който потопява измамата на невидимия враг.“ Откак пя наедно с нас и похвали находката в (полу)острова и влезе бързо в града, той приготви и извърши достойно посрещане. Като целува блажения ковчег, молеше да го вземем и да го турим за късо време в непостроената тогава от него в името на св. Климент крепостна кула и там да се прочете слово за пренасянето.

 

Ние го послушахме и турихме ковчега там. След това той пак помоли втори път да го занесем до стената в църквата „Св. Созонт“, която се намира близо при снабдената със зъбци част на крепостта, защото беше вечер и се стичаше голямо множество, та бе неудобно да се занесе блаженият ковчег на мястото. А в първата стража на нощта около 10 ч вечерта, когато настана тишина, архиереят влезе наедно с някои верни и премести преславния Климент в църквата „Св. Леонтий“ и там, откак се събра множеството, извърши се по заповед на архиерея всенощно пение — до полунощ от мъже, а от полунощ до сутринта от калугерки и други благоверни жени, докрая, понеже обичаят на ония верни бил такъв. След това всенощно пение едно всенародно шествие, събрано в същата църква, излезе по целия град. В него можеха да се видят всякакви хора и всякакъв вид верни, че се веселят, просълзяват и подскачат духовно, с тяло и душа, и се радват с неизказана радост. А поради ранното време не можеше да се различи и познае старейшинството (чинът) на радостните почтени лица в шествието — кои са богати и бедни, благородни и от долен произход, но всички наедно, мъже и жени, с решителност, забравяйки всяка опасност, като обиколиха целия град със светите мощи на славния Климент, влязоха в съборната църква. Когато св. Климент щеше да влезе в първите врата, славното църковно духовенство наедно с архиерея като из едни уста почна да пее следното: „Свещена църкво, приеми просветителя, славния Климент, който те просвещава днес! Откри се богатство и пресвета сила, понеже той се удостои да приеме учението наедно с Петър и Павел и откак изходи краищата на земята поради силна обич към бога, радостно почина в Херсон, и те спасява; достойно го почети, защото дава на верните велика милост!“ Откак се извърши там светата жертва (литургията) и се свети вода със светите мощи и откак всички получиха чрез нея (водата) освещение и се предадоха немалко на размишления, върнаха се с похваля в домовете си, благославяйки за бога този велик дар и за небесната благодат.

 

И така, братя, след като се яви по този начин голямо богатство — блажените мощи на славния Климент, нека поради словесната си природа да въздадем със слово достойна хвала на нейния творец божието слово (Христос). Щом целият свят празнува достойно деня на славната му памет, ще видим като сегашно и онова, що иде занапред от бога чрез свързаната с надежда вяра. Защото ние сами сме виновни за това, гдето сме се лишили от него (блаженството), но дано да се издигнем. Блажен е нашият град; щом ние сме такива, той ще почне да отблъсква и противниците. Блажено събрание, което дойде в този ден при ковчега на преславния Климент, откак видя да изгрява от земята друго преславно слънце! Непоколебима надеждо на блажени мъже, която не се умори да захванеш и да изнесеш на видело такъв славен дар, като го получаваш от ръка, която по пророческото видение се оприличи на клещи и прие страшните въглени на Климентовите мощи! Блажено събрание от всякакви хора, което се стече радостно и извърши се народно шествие и празник за пренасянето мощите на свети Климент! Всеизвестни и премного възхвалявани преди всичко и повече от всички Клименте, който ни даде този свет ден чрез явяването на твоите свети мощи! Ти не посрами и отдавна разпалващата ни надежда, а се предаде на нас недостойните и остави да бъдеш издирен и обявен чрез нашите непотребни ръце, та ние да се наситим изобилно от желаното съкровище. Бъди и щедър дарител от твоите духовни дарове към нас, които те честваме днес и които блестим и черпим духовно озарение от хубавия ти ковчег, та като се избавим от душевни и телесни страдания и от всякакви вражески (дяволски) нападения, да бъдем удостоени чрез твоите мощи да се насладим и от онова, що е изречено пророчески, като от градина, която дава да расте и цъфти всякаква земна наслада — да се насладим от мисленото насеяно поле на божието предначертание и напоявани, и насищани от тия велики дарове, откак стъпчем и унищожим всякакво вражеска безпокойство и сила, да празнуваме с ликуваме твоя спомен, украсени и изпълнени с всякаква добрина, и да бъдем твърдо привързани към небесното царство чрез благодатта на обявилия те днес, която всякога прави бляскаво драгоценното свето явяване на твоите мощи — благодат на истинния наш бог Христос, с отца и със светия дух сега и в безконечните векове на вечността, амин.

Край