Йоан Екзарх
Шестоднев (4)

Из Слово за петия ден

(…) Мойсей казва: „И рече бог: да произведе влечуги, живи души, според рода им, и птици да полетят по небесната твърд“.

След създаването на двете светила и водите се изпълват с животни, за да могат да се украсят и те. Земята получи като украса своите растения, небето получи звездните цветове и бе украсено с двете светила сякаш с впряг от две очи. Трябваше и водите да получат своята украса и тутакси реките и плодните езера родиха на дело всяко от тях (водните животни) според природата си. И морето роди различни видове от плаващите. Не останаха безплодни и безучастни нито тинята, нито калта. От тинята се раждат жаби, скакалци и комари. Това, което виждаме сега, ни показва какво е станало. По този начин се трудеше цялата вода по заповедта на твореца и това, което се народи, не може никой да изброи. Великата и неизречима божия сила им показа живот действен и подвижен. Едновременно със заповедта да се раждат живи същества се появи живот във водите.

„Водите да произведат влечуги, живи същества“. Сега се създава живо същество, което приема първото сетиво на душата. Растенията и дърветата, макар и да ги наричаме живи, защото получават силата да растат и да се хранят, не са същински живи същества, нито пък притежават душа. По тази причина каза: „водите да произведат влечуги“, т.е. всички плаващи — било върху водата, било, което се движи по дъното през водата, въобще всичко, което носи природата на влечугото, независимо от това дали се влачи по тялото на водата, или скача и ходи на краката си, или живее и във водата, и на сушата, както тюлена, крокодила, хипопотамите, жабите и раците. Обаче най-характерното за тях е, че плуват, и затова „да произведат водите влечуги“.

В тези малко думи кой род е пропуснат, кой ли не е обхванат от заповедта на твореца — дори и тези, които раждат рожбите си, всички са включени. И тюлените, и делфините, и акулите, и подобните им, наричан и селахи (хрущялни). Също и тези, които снасят яйца, каквито са повечето, особено дребната риба, но и от тях не всички са риби. Едни са без люспи, а други с люспи, някои са с перки, а други без перки. Тих беше гласът на заповедта, по-точно бе негласен помисъл, но бе по-бърз от мълния. И в тази заповед бе събрано такова множество от разнообразни риби, че ако някой иска да ги изреди, той все едно, че се опитва да пресметне морските вълни или да мери морето с чаша. Защото това е невъзможно.

„Водите да произведат влечуги“. Сред рибите има някои, които плуват навътре в морето, и други, които плуват по края, някои надълбоко, а други (се крият) под камъните. Едни се движат на стада, а други поотделно. Има някои, например китовете, които са изключително големи, и други, които са съвсем дребни. Всичко това се е появило след същата заповед на твореца — и големите животни, и малките.

„Водите да произведат“ — това показва, че природата на плуващите е в тясна близост с водата. Ако рибата остане съвсем малко време извън водата, тя моментално ще загине. Те нямат с какво да вдишват и издишват въздуха. Това, което за земните животни е въздухът, за гмуркащите се риби е водата. Ясно се вижда причината, поради която ние имаме дробове, снабдени с дупки. Въздухът, който се приема през устата, отива в гърдите и с него се охлажда вътрешната ни топлина. А рибите поемат и изливат водата чрез разтваряне и затваряне на хрилете и това им замества дишането.

Рибите имат своя собствена съдба, специфично естество, определена храна и собствен начин на живот. Затова и не могат да бъдат опитомени и въобще не могат да свикнат с човешките ръце.

„Водата да произведе влечуги, живи души, според рода им“. Сега се дава началото на всеки род, сякаш от някакви естествени семена. По този начин той се грижи и за многобройността на потомството им, защото то трябва да расте и да се размножава. От друг род са тези, които имат твърда като кост черупка. Такива са конхе (мидите), ктене (гребеновидните), кохли (раковините), морските охлюви и много и различни други. А от друг род са тези, които имат меки черупки. Това са тези, които се наричат малахия (мекотели), чиято плът е мека и слаба, полипите, сепията и други подобни. Също и сред тях има безбройни разлики.

Драконите, мурените и змиорките, които се въдят в тинята на реките и езерата, повече приличат на отровните влечуги, отколкото пазят естествената си прилика с рибите. От различен род са тези, които снасят яйца, а от друг тези, които раждат малките си живи: галеите (рибата-меч) и кониксите (морските кучета), и въобще така наречените селахи (хрущялни риби), както и китът. Най-вече делфините и тюлените раждат своите малки живи. За тях се смята, че ако изведнъж се стреснат от нещо, отново се вмъкват в майчината утроба.

„Да излязат влечуги, според рода им“. Един е родът на китовете, а друг на дребните риби. Защото и сред рибите има безбройни разлики. Те се поделят на родове, всеки със свое име, със своя храна, външен вид, големина и вид на месото. Във всичко това има големи разлики и те съществуват в различна форма. Та кои са тези рибари, които могат да изброят разликите между всички видове, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже наистина това? Едни риби се знаят от тези, които плават из Индийско море, а други — от тези, които се движат из египетския залив, едни познават островяните, други — мавританците. Всички те — и малките, и големите — се появиха от онази първа заповед и от онази неизречена сила.

Много разлики има и в начина на живот и на размножаване на всеки род. Повечето от рибите не мътят като птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за прехраната на малките си, а водата, която поема изхвърления от рибите хайвер, му дава живот. И малките от всеки род са без промяна, а не са смесени с друг вид, както са земните катъри или както птиците се смесват една с друга, като създават потомство с променен външен вид.

Никоя риба няма зъби само наполовина, както е при говедата и овцете, които са преживни. Никоя риба не преживя, така се говори единствено за скаруса. Зъбите на всички риби са остри и гъсти, за да не може да им избяга храната, ако дъвчат бавно. Така би се случило, ако рибата не дъвчеше бързо и не изпращаше раздробеното в стомаха си.

Храната на рибите е една или друга, в зависимост от рода. Едни се хранят с пясък, други с кал, едни с насекоми и с други гадинки и с водорасли, а други — с различни треви. Повечето от рибите се изяждат една друга — с по-малката риба се храни по-голямата. А може да се случи и така, че някоя малка риба да погълне по-малка от себе си, а нея да я погълне по-голяма — тогава и двете ще се озоват едновременно в нейния стомах.

(…) Ракът много обича да яде месото на стридите, но му е трудно да ги хване, защото за него обвивката им е като твърда броня. Малкото месо е обвито и затворено в тази твърда черупка по такъв начин, че ракът не може да направи нищо. Ето защо, когато ги издебне в някое заветно място да се греят сладко, разтворили срещу слънцето своите черупки, ракът се промъква тайно и вземайки камъче, го хвърля в черупката, за да не й даде възможност нито да я стегне, нито да я затвори. Това, което не може да направи със сила, той постига с хитрост…

(…) Не мога да прескоча лукавството и хитростта на онази риба, която наричат многоножица (полип), защото тя е много коварна. Тя приема цвета на камъка, до който се приближи — до зеления се оцветява в зелено, до белия — в бяло. Така че много риби, както си плуват невнимателно, попадат в челюстите на многоножицата, която са сметнали за камък, и стават лесна плячка на това лукаво животно.

(…) Ето „великото и просторно море“. Там се намират безбройните влечуги — малки и големи животни, но те са премъдро и добре сътворени. Няма защо да обвиняваме и хулим рибите за техния начин на живот, защото в известен смисъл е добре да им се подражава — например в това, че отделните родове риби са си разделили местата (за живеене) и не си ги отнемат един от друг, а всеки живее в своята зона. Никакъв земемер не им е разделял жилищата, нито пък са оградени със стени, а това е определено от само себе си според потребностите на всеки (род). В един морски залив се раждат едни видове, в друг — други; и ако в някоя морска дълбочина се размножават и раждат твърде много, в други дълбини ги няма. Тях не ги разделя нито висока планина, нито преминаваща помежду им река, а единствено установеният естествен ред — еднакво справедлив за тях — само той определя необходимото за изхранване на всеки (род място).

(…) Китовете познават необитаеми места, които са им определени от природата за тяхното отхранване. Те се намират в това море на необитаем остров, където от отсрещната страна няма земя и затова корабите не пътуват натам. Китовете приличат на огромни планини, както разказват тези, които са ги видели. Те живеят в своите предели, като не причиняват вреди нито на островите, нито на крайбрежните селища. Така че всеки род от тях живее в определените му морски предели, сякаш в градове и села или наследствени имоти.

Има и други риби, които са прохождащи. След като се съвещават на общо събрание, те се придвижват според общото решение в други предели. Така че, когато настъпи определеното им време за раждане, те се вдигат от различните морски заливи и, според общата си природа, се запътват към Северното море.

(…) Послушай как рибите, без да издават и най-малкия звук, (ти казват) какво правят: „Тръгнали сме на този далечен път, за да родим и отгледаме своето потомство“. Те нямат нито думи, нито разум, но имат твърдо установен естествен закон и той им сочи какво трябва да направят. Те не казват: „да отидем в Северно море, защото то има най-сладката вода от всички морета“, тъй като слънцето, като се движи малко по тази страна, се връща обратно и не извлича с лъчите си цялата сладка влага. И морските риби обичат сладкото, ето защо понякога навлизат и в реките и плуват извън морето. Най-вече по тази причина те предпочитат да раждат и да отглеждат малките си в Понтско море, което като че ли е по-подходящо от другите морета. И след като се наплодят обилно в него, те отново се завръщат по обичайните си за живот места. А какво си разказват, без да говорят, ние слушаме от мълчащите и то е следното: „Северно море е плитко и вятърът лесно предизвиква вълнение, дори по-силен вятър може да го развълнува до дъното, така че даже пясъкът да се смеси с витите. А зимно време то става студено, защото се пълни от много и големи реки“. Ето защо след като се повеселят малко и се понахранят в него през лятото, през зимата те се завръщат на топло в дълбините и в огряваните от слънцето места. Като избегнат северния студ, те навлизат в тези морета, където вятърът е по-слаб.

(…) Дочух от един мъж, който живее на морето, че ехинът (морският таралеж) — това малко и жалко животно — често се проявява като учител на плаващите (и им показва) кога ще има буря или затишие. Щом разбере предварително, че се задава силна буря, той се закрепва здраво върху някой камък, сякаш е котва, така че, макар и силно клатен от вълните, не може да бъде откъснат лесно. Когато корабните гребци видят това, те разбират, че се задава бурен вятър. Нито астрологът, нито халдеят, които предсказват въздушните смущения според възкачването на звездите, не е научил на това ехина (морския таралеж). Но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом бог не е лишил и (морския) таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?

Мъже, обичайте жените си! Макар и да сте родени в различни (семейства), вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем или впряг, който е резултат от (божието) благословение, трябва да бъде единение за двата пола. Змията ехидна, която е най-страшна от гадините, се съешава с морската мурена (змиорка). Тя със свистене известява за своето пристигане и зове мурената от дълбините за съвкупление и сплитане.

Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли, че макар (мъжът) да има тежък и бурен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нищо от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа (свързан с тебе); навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.

Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради (предстоящото) съединение с нея, изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.

Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейството на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, да разберат на кое влечуго са подобни! Моите мисли са насочени единствено към онова, което е за утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока да бъдат сдържани в своите страсти, като за пример и назидание имат змиите и морските твари.

Да приключа тук словото ме принуждава както телесната немощ, така и късният час, иначе бих могъл да добавя за тези, които обичат да слушат, още много удивителни неща за това, което расте в морето, а и за самото море; как водата се превръща на сол, как скъпоценният камък, наричан корал, расте като зелено дърво в морето, но когато бъде изваден (и подложен на влиянието) на въздуха, той се превръща в твърд камък; защо природата е вложила скъпия бисер в мъничката мида — това, на което подобава (да бъде поставено) в царската съкровищница, се въргаля по бреговете сред острите камъни, затворено в черупка; откъде раковините вземат златната вълна, чийто цвят никой от бояджиите не може да наподоби, или откъде се е взел жълтият охлюв, от който се добива пурпурът за царската багреница и който е по-добро багрило от всяко друго цвете.

(…) Съществуват три рода животни: четириноги, птици и водни. „Да произведат, каза, водите влечуги, живи същества, според рода им, и птици да летят над земята по небесната твърд, според рода си“. Защо даде на птиците битие от водата? Нали затова, защото летящите имат някаква естествена близост с плуващите. Както рибите плуват във водата и като я порят, се придвижват напред, а с опашките се направляват, така и при птиците можем да видим, че плуват във въздуха по същия начин. Така че както и двата рода притежават едно и също свойство — да плуват, — така имат и еднаква близост с водата. Обаче няма птица без крака, защото тяхната храна се намира по земята и по необходимост краката са получили много функции. Тези от птиците, които се прехранват от лов, имат остри нокти на нозете си. А на останалите краката са дадени, за да събират храната си и за други жизнени потребности. Малко са птиците, които имат слаби атрофирали крака и не могат нито да ловят, нито да ходят (с тях), например ластовиците и ластуните. Тяхната храна е това, което лети из въздуха. Ластовицата, вместо да ходи по земята, може да лети ниско над нея.

Различни и многобройни родове има и при птиците. Който пожелае да ги изброи накратко, ще открие, както и при рибите, едно общо наименование птици, но безкрайно много разлики, които имат помежду си — и по големина, и по външен вид, цвят, начин на живот, дела и нрави, и според един характерен белег да се изтъкне необикновеното и особеното във всяка от тях и така да могат да се запомнят. На едни дадоха име разрезоперни, каквито са орлите, а друг род нарекоха кожоперни, каквито са нощните прилепи. Едни са мекоперни, например осите и пчелите, а други са капнокрили, каквито са бръмбарите, които имат крила, скрити под обвивка, и щом обвивката се разтвори, те могат да полетят, накъдето искат. За нас е достатъчно това деление, което се прави в писанието, където те се разделят според най-характерния си белег на чисти и нечисти.

Отделен род са плътоядците (хищниците) и имат такова устройство, каквото отговаря на начина им за сдобиване с храна: остри нокти, гърбав клюн и бързо крило, така че лесно да може да хване и разкъса плячката си. Друго устройство имат тези, които събират семена, друго — тези, които се хранят с каквото им попадне. А сред всички тях има и много други разлики. Едни се движат на ята, а други по двойки. Безброй други птици живеят общо, например гълъбите, жеравите, скворците и враните; сред тях някои са без водач и живеят според нрава си, а други се покоряват на един водач, както е при жеравите. Срещат се и други различия — едни живеят само на едно място, а други отлитат надалеч, когато наближи зимата.

Много птици могат да привикнат да получават храна от ръката (на човека), а други не могат, защото са боязливи и страхливи. А някои птици дори живеят в едни и същи помещения с хората, други пък обичат горите и незаселените места. Големи са разликите и между тях. Всяка птица има свой собствен глас — едни от тях пеят, а други са мълчаливи, някои са кресливи и вдигат много шум, а други са напълно неми. Едни могат да подражават — такива са или по рождение, или са били специално научени на това, а други не променят нито нрава, нито гласа си. Петелът е весел, а паунът е надут и обича да се кипри. Гълъбите и кокошките са похотливи, те нямат специално време за разплод. Яребицата е лукава.

Много особености има и в начина им на живот и в делата им. Сред безсловесните има и такива, които живеят общо. Характерна особеност на техния начин на живот е, че те действуват за една крайна цел и всеки един (от членовете) взима участие в осъществяването й. Това може да се види при пчелите. Те имат едно общо жилище, излитат заедно и вършат общо цялата работа. Чудното при тях е това, че са подчинени на един цар и чиноначалник. Те се захващат за работа и литват тогава, когато видят да излита техният владетел, т.е. майката. Техният цар се избира не чрез полята на мнозинството, тъй като много често, поради неразбирането си, народът поставя недостоен владетел; той нито приема властта си по жребий, защото често се случва властта, която се дава по жребий, да се падне на най-неподходящия. Той не наследява (властта от) своя баща, защото често (децата) биват неуки и тъпи за всяка работа поради възпитанието си, тъй като мнозина ги ласкаят и хвалят, без да им дават възможност да разберат истината. (Става цар) този, който по природа е най-големият от тях, по-добър и по големина, и по вид. Владетелят на пчелите притежава жило, но не ги наказва, защото съществува установен от природата закон да не наказва, а да бъде справедлив, тъй като му е дадена голяма власт. Но която от пчелите не желае да подражава на своя цар, т.е. на майката, бързо я достига наказанието, защото, след като убоде някого с жилото си, тя моментално умира. Подражавай на нрава на пчелите, защото те, без да вредят никому, нито да повреждат чуждия плод, правят своите медени пити. Те явно събират восъка от цветовете, а меда от влагата, която се намира като роса по цветовете. Те я всмукват с устата си и я изливат в питата. Защото той (медът) в началото е течен, но след като престои продължително време, се сгъстява и придобива своя състав и сладост. Поради това (пчелата) прие достойна похвала от Соломон, който я нарече мъдра и работлива. Трудейки се по този начин, тя си събира храната. „Трудът й, каза, носи здраве и на царете, и на простолюдието“. Тя прави мъдро и изкусно медените си килийки. Като разстила на тънки пластове восъка, тя изгражда гъсто долепени една до друга клетки, като чрез гъстотата на тези малки помещения се получава опора на цялото. Всяка от килийките е захваната за съседните, като е отделена от тях с малка стеничка. А освен това медената пита е изградена от два и три пласта, съединени един с друг. Най-напред тя прави в питата един отвор, за да не може течността от тежестта си да се излее навън. Разбери и ти, че геометрията, т.е. земемерието, е нищо в сравнение с премъдрата пчела. Всички килийки са шестоъгълни и имат еднакви стени. Те не лежат една върху друга, за да не може от тежестта (на меда) да им се отделят дънцата. Въпреки че са гънки, ъглите на долните шестоъгълници са опора и поставка на горните, така че лесно поддържат тежестта на по-горните и дават възможност на течността да се налива в съответната килийка.

Как мога да ти разкажа наистина всичко, което е свойствено за птиците. Как жеравите поставят нощна стража, като се сменят и една част от тях спи, а друга обикаля в кръг и охранява. И когато стражата приключи, единият заспива, а идва да го смени друг, защото и той е бил пазен, както сега първият. А и когато летят, може да се наблюдава същият ред — веднъж е водач един, след това друг и когато изтече определеното време, предава водачеството на следващия.

А разумът на щъркела много малко се различава от разума на словесните. По едно и също време всички идват на своите места и пак по едно и също време отлитат, сякаш са се наговорили. Съпровождат ги тези, които при нас се наричат врани. Казват, че ги съпровождат, но те освен това се борят за тях с враждебните им птици. Доказателство за това е, първо, че по това време при нас въобще не се срещат врани, а освен това те се завръщат с окълван и проскубан врат, което ясно показва, че са се отбранявали. Кой ли им е установил този закон да ги съпровождат любезно, сякаш на гости? Кой ли е този, който е заповядал да не се отлъчва никой от този конвой? Послушайте вие, негостоприемни и скъперници, вие, които захлопвате вратите си и не давате подслон за пренощуване през зимата.

А грижата за остарелите щъркели е добър пример за нашите деца, които, ако видеха, щяха да бъдат добри към баща си и към майка си. Никой не е толкова безочлив, за да не се засрами от това, че в добрите дела е по-слаб от птиците, които нямат разум. Когато бащата загуби перата си от старост, щъркелите го заобикалят и го покриват със собствените си пера, стоплят го и му подават изобилна храна и му помагат, доколкото могат, като го повдигат от двете страни с крилата си и го пренасят. Това е известно навсякъде и затова се казва „щъркелова благодарност“.

(…) Нека никой не се оплаква от бедността си, нито да се отчайва от живота, защото няма нищо в къщата си, а да наблюдава колко умело строи ластовицата. Когато тя започне гнездото си, носи клечки в човката си, но тъй като не може да вземе кал с нозете си, тя натопява краищата на крилете си във водата и след това ги овалва в земния прах и така събира кал за своя строеж. След това добавя клечици, които свързва с тази кал като с лепило, и в това гнездо отглежда малките си. А ако някой им избоде очите, те имат естествен лек, с който могат да излекуват очите на своите пиленца. Поучи се от това, та да не би, поради духовното си убожество, да се насочиш към злото или да отблъскваш от себе си всяка надежда поради тежките страдания и да се отпуснеш. Но потърси закрилата на бога. Онзи, що дава на ластовиците толкова много, колко повече ще даде на тези, които от цялото си сърце го призовават?

Алкионът е морска птица, която прави гнездото си на морския бряг, като снася яйцата на самия пясък. Тя носи яйцата си посред зима, когато по време на честите бури ветровете изливат морето върху земята. Обаче всички ветрове престават и морските вълни утихват за седем дни, през които алкионът мъти. За толкова дни се излюпват малките. И понеже те имат нужда от храна, великодарецът бог е дал на това малко животно още седем дни, за да отгледа малките си. Това знаят и морските гребци и затова са нарекли тези дни „алкионски дни“.

(…) За гугутката се смята, че когато умре другарят й, тя не си търси друг партньор, а остава сама, без да приеме друг, със спомените за първия съпруг. Чуйте, жени, че чистотата на вдовството е много по-голяма при безсловесните, отколкото при тези, които се събират с мнозина…