Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от старобългарски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Източник
znam.bg

Пролог

Пролог, съчинен от презвитер Йоан, български екзарх, който и преведе тези книги.

Понеже светият божи човек Константин, т.е. Философът, положи много труд, като устрои писмена за славянските книги и преведе избор от Евангелието и Апостола — колкото можа, докато живя на този тъмен свят, толкова и преведе, — затова и влезе в безконечния (живот) и получи светлина като награда за своите дела. А след като той почина, остана на тоя свят великият божи архиепископ Методий, негов брат, който преведе всичките 60 уставни книги от елински език, т.е. от гръцки на славянски. А аз, слушайки много пъти за това, поисках да се опитам да преведа на славянски език тълкуванията на учителите. Защото ония, 60-те, бе ги вече превел, както бях чул, Методий. Обаче размисляйки, уплаших се да не би, като се потрудя, да преведа на свой език тълкуванията на учителите за полза на поколенията, да ги изопача. Защото познавам тъпотата и грубостта на своя ум и телесната си немощ и леност. Като обмислих всичко това, отказах се.

А като минаха няколко години, честният човек, монахът Дукс, когато отидох да го посетя, настоя пред мене, като ми поръчваше и ме молеше да преведа тълкуванията на учителите. Припомняйки ми, той рече: „Каква друга работа имат поповете, освен да поучават? И щом си поел тази служба, ти си длъжен да я вършиш.“ А аз, намирайки се между двете — грубостта и леността, — повече се уплаших от леността и от заплахата на бога към пророците, чрез които е рекъл: „От вашите ръце ще искам душите на тези и както ме отблъснахте, като се отрекохте да бъдете водачи и владетели на моите хора, така и аз ще ви отхвърля, като не ще бъда ваш цар. И като не послушахте гласа ми, но жестоко обърнахте гръб и се престорихте, че не чувате, така и аз, когато ме призовете, не ще се обърна към молитвата ви и не ще я чуя.“ А при това и сам господ разказва притча, за да пробуди и нас, ленивите раби. И това той прави от милост да не би да изпаднем под тази заплаха, та говори в честните евангелия: „Един човек, когато заминаваше, повика своите слуги и им раздаде богатството си: на един даде пет таланта, на друг — два, а на трети — един; всекиму според силите. И веднага замина. А след като замина, оня, който получи пет таланта, търгува с тях и спечели още пет таланта. Също така и оня, който взе два таланта, и той спечели други два. Който пък получи един талант, отиде да го зарови в земята и скри среброто на своя господар. А след много години дойде господарят на тия слуги и разговаря с тях (потърси им сметка). Дойде оня, който беше взел пет таланта, и донесе още пет таланта, казвайки: «Господарю, даде ми пет таланта; ето с тях спечелих други пет таланта.» А господарят му рече: «Добрий, благодарний и верний рабе, в малкото си верен, над много ще те поставя. Радвай се заедно със своя господар!» Същото каза и на втория, който бе удвоил двата таланта. Дойде и оня, който взе един талант, и (господарят му) рече: «Неприязнений и лукавий рабе, знаеш, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал. Трябваше да дадеш моето злато на лихварите, та като се върна, щях да получа своето с лихвата. Прочее вземете от него таланта и го дайте на оня, който има 10 таланта; защото, който има, ще му се даде още в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. И хвърлете недостойния роб във вечна тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.»“ От тази именно заплаха аз много се боя и този страх ме е обзел и ме суши. Да не дава господ-бог това прегрешение да падне върху когото и да било от нас, комуто тази служба е възложена.

Аз пък, раздвоен от страх, рекох: непослушният ще намери смърт, а послушният — живот. И понеже могъщият бог дава на слепите зрение, на глухите — слух, на грубия и дебел ум — острота и разбиране на вярата, и понеже всеки добър подарък и всякакъв дар идва от тебе, баща на светлината, чието име споменах, и от неговия син Исус Христос и светия дух, залових се с това дело и преведох (книгата на) св. Йоана, презвитера Дамаскина.

Затова, братя, не придиряйте, ако намерите някъде не същата дума, тъй като в нея е вложен същият смисъл. Защото така казва и св. Дионисий: „Неуместно е, смятам, даже и погрешно е да се обръща внимание не на (чувствата?) и смисъла, а на думите.“ И не е правилно, ако поискат да разберат божественото (слово), да обръщат внимание само на голите звукове, а самото слово да не достига до слуха им, като остава отвън, и да не искат да знаят какво тази дума означава. И как е възможно с напълно равнозначни думи да се изказва (човек), като се държи за предметите и безсмислените букви и непознатите думи, и да отминава вложения в тях смисъл, а да слуша само онова, което шуми на устата и на ухото? Защото не е удобно числото четири да се изказва (чрез израза) два пъти по два, или пък нещо друго също да се изразява чрез много части на речта.

Моля ви, вие, които четете тези книги, да молите бога за мене грешния с добромислие и с внимание да прочетете и да ме простите: където мислите, че неправилно съм превел думите. Защото не винаги може точно да се превежда елински език на друг. Същото е и с всеки език, когато се превежда на друг.