Румен Ваташки
В манастира

Самотен манастир,

сред планини и поля зелени,

нежен глас на жена

и цветя навсякъде се разпрострели.

 

Лъха аромат от поляните безкрайни,

и птичи песни озвучават зелената гора.

Наблизо езеро синее, а край него стои момче

натъжено и с ръце разперени,

светя сякаш иска да прегърне то.

 

В бистрата вода то гледа,

в нея иска то да се огледа,

в нея или в манастира —

за него пътя там спира.

 

Загубило то всичко в живота,

но усетило любов и топлота

от болката, носеща тъга,

желае то да се отърси

с Божията доброта.

 

Самотен манастир

и тъмна нощ над планини и поля зелени.

Навсякъде е пустота.

Няма птичи глас в нощта.

 

А когато слънцето изгрява,

светлината осветява

облечен в черно силует,

подгънал колене —

с разперени ръце към манастира.

За него Бог е там

и там за него пътя спира.