Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Самотен манастир,
сред планини и поля зелени,
нежен глас на жена
и цветя навсякъде се разпрострели.
Лъха аромат от поляните безкрайни,
и птичи песни озвучават зелената гора.
Наблизо езеро синее, а край него стои момче
натъжено и с ръце разперени,
светя сякаш иска да прегърне то.
В бистрата вода то гледа,
в нея иска то да се огледа,
в нея или в манастира —
за него пътя там спира.
Загубило то всичко в живота,
но усетило любов и топлота
от болката, носеща тъга,
желае то да се отърси
с Божията доброта.
Самотен манастир
и тъмна нощ над планини и поля зелени.
Навсякъде е пустота.
Няма птичи глас в нощта.
А когато слънцето изгрява,
светлината осветява
облечен в черно силует,
подгънал колене —
с разперени ръце към манастира.
За него Бог е там
и там за него пътя спира.