Николай Соколов
Луноход

Под космичен, звезден свод

важно крачи Луноход.

Луноход на колелета —

гост от земната планета.

Път пред него не блести,

няма пътища Луната.

Нито мост ще видиш ти,

както долу на Земята.

Само кратери и прах

сред пустинята кафявата.

Луноход не знае страх,

лунни пътища проправя.

Вижда камък,

спира той;

камъка с очи оглежда:

— Отмести се, братко мой,

нося ти една надежда!

Утре ще повикам тук

някой руски майстор с чук.

Той от жилите ти здрави

мост чудесен ще направи!

Днес е първият ми ден,

покрай тебе ще завия,

чака вест сега от мен

лунният шофьор в Русия!…