Цветан Ангелов
Барабанче

Бий, чавдарско барабанче,

наше звънко сърчице!

Барабанче на коланче

пред немирните ръце!

 

Виж редиците ни сини —

с леки палки заиграй!

Поведи ни, покажи ни

хубавия роден край.

Дето видиш пирамидка

и звездица на юнак,

спри да сложим росна китка

и забий да тръгнем пак.

Отведи ни там, където

живите завод градят,

там, където под небето

с хляб ще ни гости трудът.

А от хлебните полета

към поета намини —

с нова песен от поета

бий към нови далнини.

Давай такт на песента ни,

давай на мечтите път.

Ще потрябват капитани —

„Капитани да растат!“

Ще се вдигне капитанът

чак до звездни висини.

Чудни празници ще станат

даже делничните дни!

Бий да стигнем цел висока

без вълшебния килим.

Подсети ни за урока,

щом с играта прекалим.

 

Бий, чавдарско барабанче,

наше звънко сърчице!…

Барабанче на коланче

пред немирните ръце!