Забавно четиво от Петър Бобев, от което заради корицата и заглавието очаквах египетско-африкански приключения, но бях приятно изненадан, че ни пренася в Австралия през 1970-а.
Както много други романи в приключенския жанр и този до голяма степен страда от мита за ’благородния дивак’; както и куп ’романтични’ измислици за австралийските аборигени и съответната доза анти-бял расизъм. Като игнорираме тези марксическо-троцкистки клишета, които подсъзнателно вменяват чувство за вина и малоценност у младия бял читател, четенето е забавно, а историята — увлекателно разказана.
Освен всичко останало, за хората познаващи флората и фауната на Австралия, „Опалите на Нефертити“ ще бъде и неумишлено комичен с безбройните си неточности и измислици в описанията на природата и животинския свят.
Очевидно авторът е правил проучвания в енциклопедии и различни други източници, но е произвел такъв франкенщайновски коктейл, че четейки многократно избухвах в смях.
Австралия е голям континент с няколко климатични зони и съответно животинските и растителни видове не се срещат всичките навсякъде. Опосумите и sugar glider-ите, които той нарича ’торбести съсели’ и ’летящи катерици’ са изцяло нощни животни. В Австралия няма лешояди. Няма също и мравояди (ехидната е спомената отделно по име). Кукабарата не е граблива птица и не може да стиска каквото и да е в ноктите си, да не говорим за току-що уловена змия. И т.н., и т.н. до без край :)
Книгата не губи нищо от тези комични измислици. Напротив — става още по-забавна и увлекателна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.