Хубаво е когато се пише АНОТАЦИЯ, авторите и да си припомнят съдържанието на книгата ,а не да разчитат на далечни спомени от прочитането и : действието в това произведение се развива не в сърцето на Африка , а в сърцето на АВСТРАЛИЯ и точно тук има други диви зверове, но не и ЛЪВОВЕ?! И Петър Бобев не само е един от най-добрите , но и най-оригиналните приключенски автори в СВЕТА и по-скоро авторът на „Рудниците на цар Соломон“ може да се поучи от него , а не обратното!
Колкото до липсата на ИДЕОЛОГИЧЕСКИ момент в книгата и това твърдение търпи пълно фиаско.Както във всички свои книги в които участвуват хора и тук,и то особено силно Петър Бобев изразява своето ОТРИЦАНИЕ на обществените отношения където господстват богатството и експлоатацията , нещо повече ТУК той развива и своите ИДЕИ за бъдещето : общество ,където ще е премахнато ВЗАИМОИЗЯЖДАНЕТО! А как се наричат споменатите общества го пише и в най-елементарния ученически учебник!
Накрая за самия роман : в СЪКРОВИЩНИЦАТА на приключенската научно-фантастична литература това е един ГИГАНТСКИ ОПАЛ, много по-блестящ от всичките опали на Нефертити !
Забавно четиво от Петър Бобев, от което заради корицата и заглавието очаквах египетско-африкански приключения, но бях приятно изненадан, че ни пренася в Австралия през 1970-а.
Както много други романи в приключенския жанр и този до голяма степен страда от мита за ’благородния дивак’; както и куп ’романтични’ измислици за австралийските аборигени и съответната доза анти-бял расизъм. Като игнорираме тези марксическо-троцкистки клишета, които подсъзнателно вменяват чувство за вина и малоценност у младия бял читател, четенето е забавно, а историята — увлекателно разказана.
Освен всичко останало, за хората познаващи флората и фауната на Австралия, „Опалите на Нефертити“ ще бъде и неумишлено комичен с безбройните си неточности и измислици в описанията на природата и животинския свят.
Очевидно авторът е правил проучвания в енциклопедии и различни други източници, но е произвел такъв франкенщайновски коктейл, че четейки многократно избухвах в смях.
Австралия е голям континент с няколко климатични зони и съответно животинските и растителни видове не се срещат всичките навсякъде. Опосумите и sugar glider-ите, които той нарича ’торбести съсели’ и ’летящи катерици’ са изцяло нощни животни. В Австралия няма лешояди. Няма също и мравояди (ехидната е спомената отделно по име). Кукабарата не е граблива птица и не може да стиска каквото и да е в ноктите си, да не говорим за току-що уловена змия. И т.н., и т.н. до без край :)
Книгата не губи нищо от тези комични измислици. Напротив — става още по-забавна и увлекателна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.