Константин Циолковски
Мечти за Земята и небето (9)

IX
Привличането като причина за скоростите на небесните тела и тяхното лъчеизпускане

44. Образуване на млечните пътища и въртенето им; образуване на слънцата с планетите и спътниците им; тяхното въртене. Първичната мъглявина под влияние на сгъстяване на материята от силата на привличането се разделила на безкрайно множество мъглявини от втори ред. Те пък от своя страна се разделили на множество мъглявини от трети ред и т.н., както външният слой на Земята, като се свива от горещината и загубването на влагата, се напуква на големи и малки части или както огромната маса от водни пари, като се сгъстява във въздуха, образува капките.

Не можем да решим въпроса, от какъв ред е била мъглявината, от която са се образували нашият дискообразен Млечен път и подобните му групи от звезди, виждани от Земята поради отдалечеността си като по-големи или по-малки кръгли мъгляви петънца.

За простота ще считаме мъглявината, от която са се образували нашият Млечен път и подобните на него звездни купове, за мъглявина от първи ред. Следователно Млечният път ще бъде мъглявина от втори ред, а мъглявината, от която са се образували нашата Слънчева система и подобните на нея — мъглявина от трети ред.

Задавам въпроса: Когато първата мъглявина се е делила на части (да допуснем, че тя не е имала общо въртене), възможно ли е тези части да не са получили при разкъсването общо, макар и много слабо въртене?

Ако двама души се теглят един към друг с ръце, не ще и дума, че те си придават освен постъпателни движения и въртеливи, които веднага се унищожават от триенето в почвата. Отклонете с ръка и залюлейте махало, висящо на тънък конец, така че то да не се върти… Невъзможно е да се хвърли или премести предмет така правилно, че да не се получи, макар и най-слабо въртене.

Блъснете камък на гладък и чист лед и ще се убедите в същото. Теорията на вероятностите не допуска, че при разкъсване на мъглявината отделните й части не са получили обратни въртения.

Законите на природата не допускат въртене на всички части на една страна (допускаме, че първата мъглявина не се е въртяла), но повече или по-малко обратни въртения са допустими и необходими.

И така мъглявините от втори ред, които възникнали при разкъсването на основната мъглявина, получили въртеливи движения, които, макар и да били отначало слаби, с постепенното сгъстяване ставали все по-силни и по-силни. При скорост няколко метра в секунда в периферията (по краищата) те увеличили тази скорост хиляди и стотици хиляди пъти, когато диаметърът на мъглявината достигнал размерите на Млечния път или на подобните на него звездни купове. Този извод е строго математически. Работа при въртеливото движение се получава при сгъстяване на материята от потенциалната енергия на привличането, която теоретично е безкрайна.

Но имат ли наистина звездните мъглявини и Млечният път общо въртене?

Дискообразният им вид ни убеждава в това; движението на Слънчевата система към съзвездието Херкулес, т.е. почти в равнината на Млечния път, потвърждава същото.

Да продължим по-нататък и нека мъглявина от втори ред, Млечният път например, на свой ред се сгъстява; тя се разкъсва на билиони мъглявини от трети ред, всяка от които е родоначалник на планетна система с централно светило — звезда или слънце.

При това естествено трябва да стане същото, което и при разкъсването на мъглявината от трети ред: мъглявината, послужила за родоначалник на нашата Слънчева система, получава по-силно или по-слабо въртеливо движение, което се прибавя към общото движение — също въртеливо, но с такъв сравнително грамаден радиус на кривина, че първоначалното движение може да се счита почти праволинейно. Така се обяснява не само постъпателното движение на Слънчевата система (около някакъв център, някъде далеч в Млечния път), но и въртенето на Слънцето и на всички планети по известния закон (очерк 5).

Слабото въртене на третичната мъглявина се засилва едновременно с постепенното й сгъстяване. Но при сгъстяването й продължава обикновеното разкъсване на части или пръстени, които, разкъсвайки се, в повечето случаи образуват сферични маси или родоначалници на планети с пръстени и спътници.

С тези, отначало сферични, мъглявинни маси от четвърти ред се повтаря описаната вече история на разкъсване и ускоряване на въртенето и се образуват тела от пети ред — родоначалници на планетни спътници или пръстени, каквито виждаме около Сатурн.

Тази теория, предложена от Лаплас, прекрасно обяснява движението и въртенето в една посока на Слънцето, планетите и техните спътници.

45. Грандиозната картина на Вселената, изпълнена с чудни живи същества. Като не засягам засега въпроса за привличането като причина за лъчеизпускането на слънцата (отдалеч те изглеждат като звезди) в продължение на милиони и билиони години, ще привлека вниманието ви върху грандиозната картина, която се представя пред нашия мислен взор.

Телескопите преброяват само в Млечния път билиони слънца. Но колко са подобните млечни пътища, грамадната съвкупност на които представлява само песъчинка в зданието на Вселената?!

Безбройното множество звезди, или слънца, сияещи (ако се приближим до тях) дори по-ярко от нашето Слънце, са заобиколени с още по-безбройно количество планети — тъмни небесни тела, които получават топлина и светлина от своите слънца.

Нашата Слънчева система наброява стотици от тях (350); една от тях се нарича Земя. А колко такива земи при условия, почти еднакви с условията на нашата Земя, има в света!?

… Допустима ли е мисълта, че Европа е била населена, а другите части на света — не? Може ли един остров да има обитатели, а много други — не? Може ли в безкрайната градина на мирозданието една ябълка да е отрупана с ябълки, а цялото останало безкрайно множество — само със зелени листа!? Спектралният анализ сочи, че Вселената се състои от същите вещества, както и Земята… Така и животът се е разлял по цялата Вселена. Този живот е безкрайно разнообразен. Щом е разнообразен животът на Земята при сравнително еднообразни обстоятелства, колко безкрайно разнообразен трябва да е животът във Вселената, където са възможни всякакви условия!

Всички фази на развитие на живите същества биха могли да се видят на различните планети. Какво е представлявало човечеството преди няколко хиляди години и какво ще представлява след няколко милиони години — всичко това според теорията на вероятностите може да се открие в света на планетите.

Всичко чудесно, което очакваме с трепет, вече съществува, но не можем да го видим поради далечните разстояния и ограничената сила на телескопите…