Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (31) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава дванадесета

Кърк свика извънредно съвещание в кабинета си. Дневният ред съдържаше само един въпрос: да изпълняват ли и по-нататък указанията на Язон или накрая да вземат инициативата в ръцете си? Малко преди това разбесняло се ято рогоноси бе пробило защитния екран, поставен около космодрума, и дежурната команда от ремонтни специалисти беше принудена да приеме неравния бояй с всички твари, буквално залели пробива. Преди още шестимата да успеят да се скрият зад надеждната броня на космическия кораб, който в този момент минаваше профилактика, един човек загина, а двама бяха тежко ранени. Случаят можеше да си отиде в архива като съвсем тривиален, ако не беше една малка подробност: рогоносите се бяха държали неправилно. Непредсказуемо.

Причината за нападението срещу космодрума с толкова крупни сили не можеше да обясни дори и великият Бручо. Логиката на последните събития подсказваше, че флибустиерските атаки привличаха срещу себе си всички животни, както в чисто физическия аспект на преместване, така и в аспекта на насочване на телепатическите вълни на ненавист. Тук беше регистриран чудовищен по мащаба си взрив на злобата, отместен от щурмовия отряд на флибустиерите, сякаш и те, подобно на „говорителите“ на Накса, се бяха научили да управляват пирянската биосфера.

Това не само ги караше да бъдат нащрек — те вече изпитваха страх. А какво представлява изплашеният пирянин не е необходимо да се обяснява. Това е просто пирянин изпаднал в гняв. Язон, естествено, за годините си на общуване с тях ги бе научил на много неща. И не само ги бе научил, но и в някакъв смисъл ги бе направил други хора. Главното у тях обаче бе останало без изменение: чувството на страх прерастваше винаги в ярост само за някакви си десети от секундата.

И единствено Арчи, който бе успял да съхрани относително спокойствие, се опитваше да обясни, че флибустиерите изобщо не насъскват животните срещу пирянците, че такова нещо не им е по силите, а просто това са естествени скокове на телепатическа активност, предизвикани от стотици различни причини, съвсем лесно обясними в рамките на собствената му теория на симетричните миграции. Разбира се, никой не го и слушаше. А Кърк направо заяви, че на юктисианеца е разрешено да присъства на такова важно съвещание и в такъв критически за планетата момент само поради особеното увежание, което изпитват към него. Но мнението на чуждопланетника все едно нямаше да има никакво значение при вземането на окончателните решения.

Арчи беше готов едва ли не да се разплаче от обида и безсилие. Той се утешаваше със спомените си за разказите на Язон при първото му запознанство с пирянците, когато упоритостта им бе достигала идиотизъм, а идиотизмът им бе вземал галактически мащаби. Арчи много се надяваше на здравия смисъл, който за последните години на Пир бе станал донякъде осезаем. А засега не му оставаше нищо друго, освен да слуша разгневените не на шега оратори. Съвещанието напредваше по коловоза си, в чийто край не се виждаше нкакъв приемлив изход.

— Да се свали екранът и да посрещнем всички врагове с плътна линия на огън! — предлагаше Клиф.

— Екранът трябва да остане, — възразяваше му Стан, — а в джунглите и на крайбрежието да се възползваме от огневата мощ на корабите си. Нападението от въздуха е най-добрият вариант.

— Не те разбирам. Какво предлагате всъщност? — опитваше се да се вмъкне в разгорещената размяна на реплики Рес. — Да унищожаваме животните, действайки в съюз с флибустиерите, или да унищожаваме флибустиеритеу, действайки в съюз с животните?

— Всички трябва да бъдат унищожени! — горещеше се Клиф. — Всички — едновременно!

— За едновременното унищожение на всички няма да ни стигнат силите — удивително трезво за годините си се изказа младият Гриф. — Мисля, че по-разумно съвместно с флибустиерите е да доунищожаваме животните — нали това е главната ни задача. А вече когато победим, тогава и с пришълците ще се справим някак си.

— Ако не се лъжа, Язон предлагаше да сключим с тях мирен договор — напомни Рес.

— На теб ти дай само да сключваш мирни договори с когото ти падне — изсумтя Кърк. — Същият Язон на мен пък ми обясни, че няма смисъл да се сключва какъвто и да е договор с флибустиерите. Те за пари са готови да продадат и родните си майка и планета. А подписа си ще сложат под каквото решат, стига само това да им даде възможност да си натъпчат още по-добре джоба.

— Значи, с две думи: хубави момчета — резюмира Стан. — Тогава може би е по-добре да ги елиминираме, а после вече да се захванем по новому със зверовете?

— Е, не така, момчета — неочаквано се намеси Накса, който не си падаше много по приказките, и затова винаги се вслушваха в думата му. — Нещо май се загубихте. Язон сам ви доведе тук флибустиерите в качеството им на ново оръжие, а вие предлагате да унищожаваме това оръжие. Малко тъпичко се получава. Протягат ни ръка за помощ, а ние я хапем като бесни кучета.

— Ама че помощ! — закрещя Клиф. — Да насъскаш срещу нас рогоносите!…

— Стига вече сте дъвкали оня случай с космодрума — започна да се гневи Рес. — Какво общо имат с него флибустиерите? Като че ли преди не ни се е случвало. Хайде да минем към същината.

— Именно, и аз това казвам! — подхвана радостно Стан. — Време е да преминаваме към същността. А тя в какво се корени, знаете ли? Те мечтаят да завладеят Епицентъра. Надявам се, че още не сте го забравили, нали? А дали тук някой си спомня, какво стана, когато хвърлихме бомба върху Епицентъра? Вярно, не беше вчера. Стурва ми се обаче, че тук има и по-възрастни от мен. А тогава старият град едва издържа срещу лавината от милиони твари. Цялата тая гмеж се нахвърли върху нас с утроена сила. Пак ли искате да ни се случи? Флибустиерите са упорити. Те ще се доберат до Епицентъра. Може и дори да загинат там. Всички до един. Но и на нас няма да ни се размине. Уверявам ви. И ви призовавам да прекратите авантюрата, замислена от Язон, докато не е станало късно.

— Може ли да обясня? — плахо помоли Арчи.

— Не — отряза го Кърк.

— Но на мен поне ще ми позволиш да кажа няколко думи — намеси се отново Рес.

— Говори — изсумтя недоволно Кърк.

— Флибустиерите не се канят да унижощават Епицентъра. Нима не сте го разбрали? Те търсят там някаква тяхна светиня. Ще се опитат да намерят общ език с Епицентъра. Това е също така интересно. Това ще ни помогне и на нас да намерим ключа към решението на проблемите на Пир.

— Но разбира се, приятели! — не се сдържа Арчи. — Именно това исках да кажа. Колко е прекрасно, че има и пирянци, които ме разбират.

Напразно се бе намесил той. Съвсем напразно. Именнно думите на Арчи станаха последната капка, преляла чашата на Кърк.

— Не! — изрева той. — Чуждопланетни хора никога няма да решават вместо нас проблемите ни. Рес, аз съм готов да търпя, когато Накса опитомява люспести кучета, дорими, копитни рептилии — да върви по дяволите. Но някакви си проходящи флибустиери да водят преговори, да търсят и намират, както казваш ти, общ език с дузиноногите и ланмарите — това е вече истински кошмар. Това е надхвърля разбиранията ми! Ако те се окажат способни да се договарят с тия морски уроди, ами че те тогава ще ги насъскат срещу нас. Вие какво, братлета, наистина ли искате да се простим още веднъж с родната си планета? Предлагам ви да приключите обсъждането и да се подготвите за бой. Нали всички началници на управления присъстват в залата?

Кърк огледа залата и изведнъж зърна непознат човек с камера на рамото.

— Прощавайте, господине, а вие откъде се взехте? — свирепо запита пирянският вожд.

— Аз ли? — невъзмутимо отреагира човекът с камерата. — Аз съм представител на трансинформационната компания „Вечни времена“.

— Кой е разрешил да се снима? — изрева Кърк и с три скока прекоси залата.

— Бервик. От името на Язон. Вие самият вчера подписахте съответните документи — объркано отговори репортерът.

— Какви документи?! Какъв Бервик?! — Кърк вече нищо не искаше да разбира. — Дайте си камерата.

Той сграбчи уреда и го страши в пода.

— Няма да има никакви репортажи, и заповядвам да унищожат всичките ви записи! За какво се мислят тия журналисти и собственици на телевизионни канали? Отде накъде считат че са в правото си да влизат в частния живот на една отделно взета планета?

— Това не беше запис, това беше транслация в ефир — тихо прошепна момичето, оказала се редом с Кърк. — Напразно строшихте камерата, струва много пари.

Кърк рязко се извърна и момичето в последния миг успя да се изплъзне от огромния му юмрук. И то само поради застаналата наблизо пирянка, която й бе помогнала от женска солидарност.

— Проклятие! — ревеше с цяло гърло Кърк. — Изведете оттук всички чуждопланетници и се гответе за бой. Защо ми се струва, че преди малко издадох заповед? Защо никой не изпълнява?

Получаваше се някаква ужасна ситуация. Пирянците бяха готови да следват вожда си дори и в огъня, но много от тях, буквално всеки втори, чувстваха, че Кърк не е прав.

Сигналът за тревога се превърна в истинско спасение за всички присъстващи.

— Флибустиерите са започнали атака едновременно във всички точки — съобщи капитанът Дорф от кораба „Арго“. — Сто двадесет и шест кораба вече са се приземили на повърхността на планетата ни. Десанът още не е приключил.

— Защо? — запита зашеметеният Кърк.

— Защото така сочат приборите ми — тъпо отвърна Дорф.

— Проклятие! — повтори още веднъж Кърк, но този път вече почти шепнешком. — Защо Язон нищо не ни е съобщил? Той ми казваше, че масираната атака ще започне едва след два дни. Стан! Как да се свържа с тоя Бервик? Той се хвалеше, че може да открие Язон всеки момент. Нека да го потърси или поне да обясни какво става.

— Добре, Кърк, сега ще се заема с тоя Бервик — каза Стан. — Ти само ми отговори: трябва ли както преди да охраняваме Епицентъра с технически средства? Или можем да си приберем оттам робота-страж, който Миди нарича „огнедишащия дракон“? Той може да ни притрябва на други обекти.

Кърк се замисли дълбоко. Мина цяла минута преди да проговори:

— Не знам. Наистина не знам. По-добре питай Рес. Нека той реши.

Това беше знаменателно! Дори още по-знаменателно, отколкото онази първа крачка, когато преди много години по инициатива на Язон „тенекеджиите“ и „животновъдите“ за пръв бяха успели да видят в другите отсреща хора, и Рес бе протегнал ръка на Кърк, който му бе върнал жеста.

А сега Арчи Стоувър, притискайки устата си с лявата длан, за да не изтърве още нещо, вдигна дясната си ръка с палеца нагоре — за всички, които можеха да проумеят смисъла на този тържествен и радостен жест.